Докато преди векове носенето на обувки е било единствено при необходимост, то към днешна дата изглежда по-скоро странно, когато видим някой да ходи бос. Често материалите, от които са изработени подметките на обувките са от синтетични материали, а формата в повечето случаи не позволява цялостен комфорт на крака. Често обувките се избират според естетичния им вид, а не тяхната основна функция – да защитава и поддържа крака.
Те ограничават обхвата на движение на мускулите на ходилото, оставяйки го неактивно и нечувствително, като увеличават спомагателните движения.
Неравните подметки - обувките с висок ток, обувките с платформа, както и една голяма част от специализираните спортни обувки, включително и маратонките за бягане, изместват центъра на тежестта и по този начин водят до промяна в походката. В рамките на месеци до година при ежедневно носене на неудобни обувки е възможно да се стигне до мускулен дисбаланс, включително гръбначни изкривявания.
Ходенето бос осигурява естествената походка, като тежестта се пренася върху възглавничките на ходилата. По този начин и контролът върху позицията на стъпалото се подобрява.
При пациенти със захарен диабет и развита диабетна невропатия ходенето бос може да създаде допълнителни проблеми, тъй като стъпалата са податливи на наранявания, а поради нарушената инервация – възможно е да не бъдат забелязани вече формирани рани.
Изборът на подходящи обувки е особено важен при малки и подрастващи деца. Те имат отношение към растежа, стабилността и силата на мускулите, които формират ходилото. Използването на твърди подметки при малки деца може да попречи на рефлексната интеграция, което води до забавяне на развитието и сензорни проблеми.
Четете повече по темата в puls.bg
Снимка: Pixabay