Умората в детска възраст е неспецифичен симптом, който често включва различни състояния, вариращи от относително до изразено усещане за умора, мускулна слабост, повишена уморяемост, сънливост или липса на издръжливост. Повишената уморяемост, слабост и умората са понятия, които често се използват неправилно като синоними за означаване на неспособността или трудностите при започване, поддържане или извършване на различни дейности.
Умората при децата може да се дължи на физиологични процеси или да е резултат от някакви патологични изменения в организма. Кратки периоди на умора, които се появяват при 15-25% от пациентите в детска възраст, могат да се дължат на стресови фактори, каквито са физическото натоварване, инфекциите, психологическият стрес или недоспиването. Физиологичната умора бързо отшумява и организмът се възстановява самостоятелно. От друга страна, умората по патологични причини може да е със значителна продължителност – да трае 1-5 месеца или дори да стане хронична – с продължителност над 6 месеца.
Важно е да се уточни времето, в което детето е било по-уморено. Когато този период е бил с продължителност под 1 месец най-честите причини са инфекциите и някои промени в биологичния часовник или ежедневните навици. Юношеството е деликатен етап от живота, който често е свързан с чест стрес, изграждане на личността, самооценката и по-висока честота на депресивни епизоди. Различни фактори влияят върху усещането за умора:
Наличие на възпаление
Изчерпване на гликогеновите депа в мускулите
Натрупване на амоняк
Високи нива на серотонин
Промени в мотивацията и издръжливостта
Нарушения в концентрацията и вниманието
Промени в настроението
Синдром на изчерпване
Депресия
Четете повече в Puls.bg.
Снимка: pixabay