Синдромът на Кунис дефинира състояние на остър коронарен синдром на фона на алергични или анафилактични реакции. Описан е за първи път от Кунис през 1991г. като алергичен коронарен вазоспазъм в хода на алергична или анафилактична реакция.
Състоянието се предизвиква от различни условия, прием на лекарства, експозиция на фактори от околната среда, храни и дори коронарни стентове, към които пациентите изявяват алергия. Най-често познатите отключващи фактори са антибиотици в 28% от случаите и ухапвания от насекоми - в 23% от тях. Точният патофизиологичен механизъм на заболяването не е напълно изяснен и има две теории относно болестта.
В единия случай се смята, че алергични реакции, реакции на свръхчувствителност, анафилактични и анафилактоидни реакции провокират синдрома на Kounis. Според тази теория исхемията се дължи на освобождаване на възпалителни цитокини и активиране на тромбоцитите посредством активиране на мастоцитите, което води до вазоспазъм на коронарната артерия и/или ерозия или разкъсване на подлежаща атероматозна плака.
Според другата теория се приема, че синдромът на Кунис е резултат от анафилаксията, която причинява системна вазодилатация и намалено венозно връщане вследствие на повишена съдова пропускливост. Всичко това може да доведе до понижен сърдечен дебит, което води до коронарна хипоперфузия и вторично увреждане на миокарда.
Четете повече в Puls.bg.
Снимка: pixabay