Учени от Института за биологичен интелект "Макс Планк" в Мюнхен, Германия са определили механизма на мозъка, който регулира глад и поведение на хранене. Той включва активацията на амигдалата от хормона грелин и начинът, по който тя предизвиква усещането за глад, насърчава консумацията на храна и дава приятното усещане за ситост след хранене.
Храненето е жизненоважен процес в организма. То е необходимо за оцеляването и поддържането на здравословен начин на живот. Без необходимите за нас енергия, която дава храната и полезни хранителни вещества, които тя ни набавя, ние не можем да насочим вниманието си към по-важни неща в ежедневието.
Друга причина да не можем да насочим вниманието си към нещо друго е усещането за глад – естественият биологичен сигнал на организма, че се нуждае от нутриенти и енергия, за да оцелее. Усещането за глад е нормално, но при продължително гладуване може да стане обсебващо. Когато най-накрая консумираме храна, се чувстваме заситени, доволни от себе си и задоволени – това също е реакция на организма, която използва тези позитивни чувства като вид "награда".
Новото проучване изследва биологичните процеси в организма, които причиняват гладуването и които са свързани с поведението ни на хранене. Главни роли играят хормонът грелин, който се отдели от клетките в стомаха при глад и амигдалата в главния мозък.
Хормонът грелин изпълнява множество функции, обясняват учените. При гладуване, той активира съответните части на мозък, които ще мотивират някого да яде. Допълнително хормонът работи за активирането на мозъчни вериги, които носят усещането за "награда" след ядене, като амигдалата е една от тези вериги.
Четете повече в Puls.bg.
Снимка: pixabay