Преди назначаване на фармакологично лечение за различните видове болка, значение има анализът на анамнезата, физикалното и менталното състояние на пациента, данни от клиничния преглед, както и не на последно място, информация от образна диагностика и лабораторни изследвания.
При остро проявила се болка основно значение заемат групата на нестероидните противовъзпалителни средства, но е важно изборът им да бъде на база изключване на възможността за наличие на активна язва или обострен гастрит.
Значение при остри болкови симптоми имат и представителите на неопиоидните аналгетици – като често приемат медикамент е парацетамолът. Но при прием на големи количества от него – се води до чернодробна токсичност.
Противовъзпалителните топикални – с локално действие медикаменти от групата на нестероидните противовъзпалителни са особено ефективни при мускулно-скелетни болки, като прилагането им под действието на ултразвуков масаж – йонофореза подобрява проникването на активната съставка в по-дълбоките слоеве.
Миорелаксантите или мускулните релаксанти са медикаменти, които се използват при лечението на мускулни спазми и/или хроничен спастицитет. Те отпускат мускулното напрежение и премахват спазъма и болката. Точният механизъм на действие на мускулните релаксанти се свързва не с директното действие върху мускула, а върху гръбначно-мозъчните нерви, които провеждат сигнали и водят до възбуждане. Честа нежелана реакция на мускулните релаксанти е сънливостта.
Механизмът на действие е различен при различните медикаменти, някои блокират натриеви и/или калциеви канали, други потенцират GABA активността. Блокирането на потенциално зависими натриеви канали води до стабилизиране на невронната мембрана и така се намаляват синаптичните импулси. Освен това е налице намаляване освобождаването на аминокиселината глутамат, която е възбуждащ невротрансмитер.
Четете повече в Puls.bg.
Снимка: pixabay