Изхвърлени и намерени случайно писма разказват за живота на българка, избрала да емигрира във Франция в най-бурните години от новата ни история. От боклука ги вади Ина Добрева години след написването им.
Българката Милена е една от хилядите, избрали да напуснат България след промените. Решава да отиде във Франция, учи в Сорбоната и разказва в писма до свой приятел преживяванията, страховете и мечтите си.
15 години по-късно тези писма са изхвърлени на боклука. Намира ги Ина Добрева, тогава студент в НАТФИЗ, към днешна дата - актриса. Тя разказва, че ги е открила случайно, докато се прибира към дома си.
"Имаше куп писма - част от тях адресирани от Париж. Взех едно от тях, прочетох го и много се впечатлих от историята на жената - тогава 22-годишно момиче, което пише на своя най-добър приятел", коментира тя.
Писмата бележат живота на Ина. В Париж тя среща своята Милена - дотогава само образ, създаден от мастилото върху хартията. "Животът така се стече, че аз, бидейки франкофон, имах възможност да замина за Франция и продължих да уча актьорско майсторство. Писах ѝ, за да я поканя на едно от представленията си", каза Добрева.
20 години след написването на тези редове срещата е факт. Милена вече е успяла жена, а Ина решава да разкаже историята в изложба с името "Намерих тези писма". По стените на галерията тя изписва фразите, запечатали се в главата ѝ.
"Фокус на проекта е животът през 90-те и чрез един случайно намерен живот се опитвам да изследвам проблемите на това поколение, което е заминало и не се е върнало. Нито един от героите в писмата не се е завърнал", споделя младата жена.
Това не е разказ-носталгия по миналото. А разказ за бъдещето, писан в малките парижки улички, и прочетен в София.
Вижте повече в репортажа на Виолета Русенова.