На 20 декември празнуваме Игнажден. В Източна България на Игнажден е първата коледна вечеря. Трапезата е изцяло постна. Празникът се свързва със зимното слънцестоене и се смята за началото на Новата година. Нарича се още Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден.
Най-характерен за празника е обичаят "полазване". От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде и следващата година. Ако "сполезът" е добър, то и в къщата през цялата година ще има благоденствие и успех във всичко. Когато сполазникът влезе в двора, той поздравява с новата година и преди да влезе в къщата взима от дръвника някоя пръчка. С нея разбърква огнището и пожелава: "Колко искрици, толкова яренца (агънца, теленца , кончета …)".
Има няколко поверия за този ден: Ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша; Ако вали дъжд, през април ще има дъждове и плодородие; Добре е, ако на Игнажден, а също и по Коледа вали сняг.
Ако на Игнажден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие; Времето през следващите 12 дни на месеца - от 20 до 31 декември - показва времето през 12-те месеца на идващата година. 20 декември определя какво ще е времето през януари. Друго поверие е, че не бива да се изнася нищо от къщата - най-вече огън, жар или сол - за да не излезе берекетът, както и не се иска и не се дава нищо назаем.
Не се става от трапезата по време на ядене, защото кокошките няма да мътят. Не се излиза на двора, за да мътят кокошките повече. Не се шие и плете, за да не се заплитат червата на кокошките и да снасят. Не се вари боб, за да не бие градушка. Не се пере, за да не налети болест. Бременните и нераждалите не трябва да работят, за да родят лесно.
Имен ден имат: Игнат, Игнатка, Искра, Искрен, Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Светла.
Снимка: БГНЕС