Откриването на невероятни вкаменелости на гигантско морско влечуго разкрива как този древен изчезнал звяр е управлявал морето преди 66 милиона години.
Звярът е новооткрит вид мозазавър - гигантски морски влечуги, които са ловували в океаните през късната креда, пише "Сайънс Алерт". Нарича се Thalassotitan atrox, а износването на зъбите му заедно с други останки, открити на мястото на разкопките му, подсказва, че това страховито животно не е било кротък гигант - а е пирувало с трудна плячка като морски костенурки, плезиозаври и други мозазаври. Други мозазаври са търсили по-малка плячка, като риби или амонити (които всъщност не винаги са били толкова малки). Това означава, че таласотитанът вероятно е заемал място на самия връх на хранителната верига, поддържайки екосистемите, като е държал под контрол останалите хищници.
"Таласотитанът е бил удивително, ужасяващо животно", казва палеонтологът и еволюционен биолог Ник Лонгрич от Университета в Бат в Обединеното кралство. "Представете си комодски дракон, кръстосан с голяма бяла акула, кръстосан с Tи Рекс, кръстосан с косатка."
Днес не живее нито едно влечуго, което да е от мащаба на мозазаврите, достигали дължина от 12 метра - два пъти повече от най-големите съвременни влечуги, крокодилите. Вместо това мозазаврите са роднини, и то далечни, на съвременните змии и игуани.
Мозазаврите са били по-добре приспособени към изцяло воден начин на живот от морските игуани на Галапагоските острови. Те са имали глава на влечуго, но са били с плавници вместо с крака с нокти, и опашка с перки, подобни на тези на акула. Някои зъби са били малки и бодливи, подходящи за риби и калмари; други са имали по-тъпи зъби и смазващи челюсти, идеални за черупчести същества. Но като се има предвид, че животните изглежда не са имали добро обоняние, вероятно са били предимно хищници, а не чистачи. Анализите сочат, че мозазаврите са пирували с риба, главоноги, костенурки, мекотели, други мозазаври и дори птици. Таласотитанът изглежда е бил сред най-жестоките.
Вкаменелостите са открити във фосфатните находища в Мароко - регион, богат на разнообразни и отлично запазени кредни и миоценски вкаменелости. Останките включват черепи, прешлени, кости на крайниците и фаланги. Заедно те позволяват да се направи пълно описание на черепа, челюстта и зъбите на таласотитана, както и на скелета, раменете и предния крайник.
Лонгрич и екипът му откриват, че животното вероятно е достигало дължина от около 9 до 10 метра - малко повече от косатката. Черепът му обаче е бил почти два пъти по-дълъг от този на косатката - около 1,5 метра.
За разлика от другите мозазаври, които са имали тънки муцуни, челюстта на таласотитана е била широка и къса, с големи конични зъби, които са били идеални за хващане и разкъсване на плячката. Тези зъби съдържат още една улика за храната на животното: много от тях са счупени и износени - увреждания, които не биха се появили при храна, състояща се предимно от мека плячка. Според изследователите това навежда на мисълта, че таласотитанът е чупел зъбите си върху твърди повърхности, като например черупки на костенурки и кости на други, може би по-плахи мозазаври, пише БГНЕС.
"Има още много какво да се направи", казва Лонгрич. "Мароко има една от най-богатите и разнообразни морски фауни, известни от креда. Едва сега започваме да разбираме разнообразието и биологията на мозазаврите"
Снимка: БГНЕС
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК