Когато говорим за шоколад, трябва да се опитваме да разграничаваме богатия на захар и мазнини съвременен продукт на хранително-вкусовата индустрия, чиято цел не е съхранение на здравето, от продукта, получен от стритите какаови зърна, наричани преди десетилетия "храна на боговете" от инките.
Какаото било използвано още от мезоамериканските култури като храна, лекарство, ритуален дар и дори валута. Казват, че при глобалното затопляне едни от насажденията, които ще пострадат и ще изчезнат първо са какаовите дървета. Дано не се случва, особено предвид консумацията, която човечеството прави – приходите от шоколад за 2021 г. възлизат на 965 млрд. евро според данните на Statista, агенция за пазарните проучвания. Едва ли има друг отрасъл, който да е нараснал с 20% само за 5 години, между 2016 и 2021 г.
Какаовите зърна са богати на фибри и фитонутриенти. Смята се, че какаото съдържа около 380 различни съединения, включително флавоноли, които непрекъснато привличат учените за изследвания заради потенциалните ползи за здравето.
Млечният шоколад обикновено съдържа около 20% какао, въпреки че количеството му може да варира до около 50%. Агенцията по храните и лекарствата на САЩ изисква млечният шоколад да съдържа минимум 10% какао. Тъмният шоколад обикновено съдържа много повече какао, но и при него количеството може да варира. За да се търсят ползи за здравето, той следва да има поне 70% какао.
Защо все пак е добре да си позволяваме шоколад?
Малки изследвания с доброволци докладват, че черният шоколад, какаовите добавки или напитки могат да понижат кръвното налягане, подобрят стойностите на холестерола и здравето на кръвоносните съдове. Според други по-дълготрайни проучвания при консумиращите повече какао се отчита по-нисък риск от сърдечносъдови заболявания.
Повече по темата четете в puls.bg
Снимка: Pixabay
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК