Драстичните изменения в климата и екстремните метеорологични явления, като суша, горещи вълни, горски пожари и наводнения, влияят сериозно върху психичното здраве на хората. Много често засегнати от така наречената еко-тревожност са по-младите хора от населението.
Тревожността е нормален отговор при наличието на дадена заплаха, особено ако провокира действие, което да ни предпази от вредата. Хроничната тревожност обаче пред лицето на заплахи, над които човек няма голям контрол, може да доведе до чувство на безпомощност и дори клинична депресия.
В скорошно проучване включващо 10 000 лица на възраст 16–25 години от 10 страни, над 45% от тях споделят за отрицателно въздействие върху ежедневния им живот и функциониране, в резултат на изменението на климата.
Според Американската психиатрична асоциация подготовката за екстремни метеорологични явления е разумна, но също така помага на хората да управляват своите емоционални реакции, породени от различните заплахи, засягащи климата.
За понижаване на еко-тревожността учени препоръчват воденето на по-съобразен спрямо околната среда начин на живот. Сред полезните действия, които подпомагат за благополучното състояние на хората, са домашното компостиране, отглеждането на собствена храна, консумирането на органична храна, разговорите с децата по екологични проблеми и избягването на излишни опаковки при покупки.
Заключенията, които правят авторите са, че проекологичното поведение, подобно на други форми на просоциално поведение, като доброволчество, произволни прояви на доброта и харчене на пари за други хора, се свързва с по-голямо субективно благополучие.
Много специалисти препоръчват природолечението за постигането на добро психично здраве. По близкия контакт на човека с природата помага за постигането на неговия душевен баланс.
Четете повече по темата в puls.bg
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК