Български фотограф покори Хималаите със знамето на Созопол. Пътуването го отвежда до личния шерп на Христо Проданов, който говори за първи път за подвига на българския алпинист, останал завинаги на Еверест.
На 3 ноември едно момче от морето отива в голямата планината. В устрема си да излезе от зоната си на комфорт, той стига от Созопол до Хималаите. В раницата си носи като реликва фланелка с герба на родния си град.
"Аз нося Созопол в сърцето си. Това е нещо, което е част от мен и ще бъде част от мен винаги. Аз съм израснал в този град и исках да покажа на хората, които живеят в него, независимо колко е малък градът, че само съзнанието ги ограничава от това да виждат по-надалече и по-напред. Исках да мотивирам абсолютно всички, че могат да направят всичко, което си пожелаят", сподели Габриел Генчев.
Габриел е травъл фотограф. Той изкачва високите върхове на Хималаите с 13 килограма техника на гърба си. И въпреки че не е професионален алпинист, достига до връх Кала Патар на 5644 метра височина.
Вниква в душата на непалските деца и открива, че те имат свободата да живеят просто.
"Една майка носеше детето си на гърба си и то си играеше с пръчка. Те нямат играчки. Бяха ни казали да не им даваме бонбони, защото няма зъболекари на тази височина", разказва Габриел Генчев.
А пътуването му подарява среща с личния шерп на Христо Проданов - Чованг Ринджи.
"Като казахме, че сме българи и той веднага се сети за Христо. Покани ни в дома си, разказа ни някакви истории, които е съпреживял с него. На нас ни беше интересно, защото преди не е имало толкова информация", не крие и днес вълнението си фотографът.
Разговарят час и половина за подвига на Христо Проданов през 1984 година. Тогава алпинистът става първият българин, изкачил първенеца на Земята без кислород. Чованг Ринджи си спомня за непоколебимостта на Проданов да стигне до самия връх.
Сутрин Проданов е искал само чай, на обяд му било основното ядене, а вечерта искал супа. Когато го е придружавал по лагерите, Ринджи му е готвил храната.
В края на срещата си с него Габриел му подарил фланелката на Созопол. Така му завещал парченце от сърцето си.
"Прие подаръка много развълнуван. И ми каза: "Никой не може да те победи, ако не се предадеш сам". Това е нещо, което продължи да ме съпътства през пътуването и много ме мотивира", завършва фотографът разказа си за невероятната среща в Хималаите.
Това е и урокът, който Габриел научава от своето специално пътешествие в сърцето на Хималаите. За всички 20 дни и 140 километра той се връща променен и се готви за следващото си пътешествие в Намибия и Перу.
Красивите фотографии на Габриел можете да видите в Instagram профила му: gabrielgvadventures
Вижте повече в репортажа на Александра Иванова.
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК