Уникална българска традиция влезе в списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство на човечеството. Високото пеене е традиционно многогласно пеене, характерно за селата Долен и Сатовча. Така то се нарежда в представителния списък, където вече са бистришките баби, нестинарството и пернишката Сурва.
Мария Чобанова се включва в състава на певчевската група от Сатовча преди половин век. Самата тя пее от дете.
"Сеем тютюн и като завали дъжд, баби, лели, се събираме и се криехме от дъжда, тогава нямаше дъждобрани, и ни сгушваха под трънки. Едни пеят един куплет, от другата нива - пеят другия и така се сформира. Като ги слушах как пеят и тръпката ми дойде“, разказа ръководителят на женска певческа групa на високо "Сатовча" Мария Чобанова.
Високото пеене се нарича от местните още “рукане” или “викане”. А тънкостите му не могат да бъдат усвоени лесно от всеки.
"Групата е разделена на 3 групи - 1-ва, две жени, втора и още една. Едната група започва да пее, има водачка и 2 влачачки, те пеят на високо това е най- характерното и другите повтарят. Трите групи се сливат“, обясни тя.
"Илия Терзиев създава първата група. Той предава от поколение на поколение тая песен. В Долен започва това уникално пеене, обаче момиче от Долен се жени в Сатовча и така се сместват“, поясни Анна Начева, част от читалището в Сатовча.
Признанието на ЮНЕСКО носи огромна радост на изпълнителките.
"8 години го чакаме и като ми се обадиха и ми казаха, и аз - Боже, остави ме жива да дочакам най- голямата радост. По време пандемията нямаше вечер да не си пея и така заспивах“, каза още Чобанова.
Мария разказва с гордост за своите внучки, които е научила на тези песни.
Вижте повече в репортажа на кореспондента ни.
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК