История и култура преплетени във високото пеене от Сатовча

Уникална българска традиция влезе в списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство на човечеството. Високото пеене е традиционно многогласно пеене, характерно за селата Долен и Сатовча. Така то се нарежда в представителния списък, където вече са бистришките баби, нестинарството и пернишката Сурва. 

Мария Чобанова се включва в състава на певчевската група от Сатовча преди половин век. Самата тя пее от дете. 

"Сеем тютюн и като завали дъжд, баби, лели, се събираме и се криехме от дъжда, тогава нямаше дъждобрани, и ни сгушваха под трънки. Едни пеят един куплет, от другата нива - пеят другия и така се сформира. Като ги слушах как пеят и тръпката ми дойде“, разказа ръководителят на женска певческа групa на високо "Сатовча" Мария Чобанова.

Високото пеене се нарича от местните още “рукане” или “викане”. А тънкостите му не могат да бъдат усвоени лесно от всеки.

"Групата е разделена на 3 групи - 1-ва, две жени, втора и още една. Едната група започва да пее, има водачка и 2 влачачки, те пеят на високо това е най- характерното и другите повтарят. Трите групи се сливат“, обясни тя.

свързани

ЮНЕСКО призна високото пеене от Долен и Сатовча за културно наследство на човечеството

"Илия Терзиев създава първата група. Той предава от поколение на поколение тая песен. В Долен започва това уникално пеене, обаче момиче от Долен се жени в Сатовча и така се сместват“,  поясни Анна Начева, част от читалището в Сатовча.

Признанието на ЮНЕСКО носи огромна радост на изпълнителките. 

"8 години го чакаме и като ми се обадиха и ми казаха, и аз - Боже, остави ме жива да дочакам най- голямата радост. По време пандемията нямаше вечер да не си пея и така заспивах“, каза още Чобанова. 

Мария разказва с гордост за своите внучки, които е научила на тези песни. 

Вижте повече в репортажа на кореспондента ни. 

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК