Някои родители се опитват максимално много да отговарят на всеки един стон на бебето си, а други се придържат към теорията, че то трябва да бъде оставено да се наплаче, след което всичко ще бъде наред.
Все повече психолози са на мнение, че оставяйки бебето да се наплаче, както ни съветват обикновено голяма част от по-възрастните, то остава с чувство на несигурност, която след време може да се прояви в характера му.
Поради незрялата все още терморегулаторна система на новороденото е добре те да бъдат проверявани и за прегряване или изстудяване.
Като част от майчиния инстинкт е налице и вродената способност за оценяване и съответно разпознаване на плача на бебето. Като по този начин тя може най-адекватно да отговори на неговите нужди.
Най-общо плачът може да бъде разделен на два вида – при физиологични нужди и под влиянието на емоции. Към първия вид спадат нуждата от храна, подобряване на външните условия (светлина, топлина, позиция на тялото, намаляване на налични стимули и други), не на последно място и нуждата от комфорт – намаляване на болката, при налична такава; подсушаване и смяна на памперси, както и осигуряване на добри условия, за да си почине и спи. Към емоционалните нужди се отнасят нуждата от докосване или прегръдка, защита, както и не на последно място проява на привързаност и внимание.При наличие на болка – например от колики или растеж на зъби, плачът може да бъде пронизителен и да започне без някакви предшестващи сигнали. В тези случаи има и специфични сигнали от страна на бебето, които подсказват кой орган е причината за дискомфорт. При коликите те обикновено се свиват, а при растеж на зъби обикновено пъхат всичко възможно в устата си, за да облекчат дискомфорта.
Четете повече по темата в Puls.bg
Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Bulgaria ON AIR
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК