Вследствие неглижирането на емоционалното здраве се развиват различни психически състояния, които допълнително утежняват ежедневието и могат значително да повлияят качеството на живот.
Паник атаките не са заболяване, но обикновено се срещат, когато налице е и друг проблем. Самата дефиниция на паник атака може да се търси в страха, който се появява спонтанно и непредсказуемо с голям интензитет.
Налични са различни симптоми на паник атаката и когато настъпи епизод, обикновено налице са поне 4 от тези: силно чувство на грозяща опасност, чувство за загуба на разсъдък, чувство за загуба на контрол, палпитации, които се усещат като прескачане на сърцето, прилошаване, болки или тежест в гърдите, тремор, суха уста, обилно изпотяване, задух и затруднено дишане, загуба на съзнание, страх от смърт и др.
Обикновено епизодите траят около 15 минути, като най-голям интензитет достигат няколко минути след началото. След приключване на атаката често хората са изтощени, отпаднали и това може да остане така за известно време.
Възможно е да настъпят няколко последователни паник атаки и е възможно да се развият и по време на сън. Много по-чести са при жените и обикновено първият епизод е още преди 24-годишна възраст, информира puls.bg.
Вследствие на паник атаките, хората могат да развият страх и да се чувстват силно притеснени от настъпване на следваща, като страха може да се задълбочи, когато остават сами или са далеко от нужната помощ.
Съществуват различни рискови фактори. Често хроничният стрес може да доведе до поява на епизоди. Употребата на стимуланти, като кафе, чай, енергийни напитки и др. също повишава риска.
Някои химични дисбаланси в организма също се отбелязват като рискови фактори – хипогликемия, хипертиреодизъм, феохромоцитом (тумор на надбъбречната жлеза), както и някои лекарства.
При някои хора постепенно се развива страх от напускане на дома, вследствие на страха от настъпване на паник атака на място, в което биха били "уязвими".
Появата на симптомите обикновено говори и за наличие на друг психичен проблем. Важно е след поставяне на диагноза да се потърси нужната помощ и да се осигури подкрепяща и спокойна среда за пациента.
Понякога е нужна психотерапия или когнитивно-поведенческа терапия, а в някои случаи и медикаментозно лечение. Добрата организация на ежедневието, достатъчно сън, избягване на алкохол и други вредни вещества, добрата и неизморяваща социална среда, както и приемът на хубава храна също оказват добро влияние.
Някои от използваните медикаменти за лечение са бензодиазепини и/или селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина.
Снимка: Pixabay
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК