Кои особености отличават усложненията на Ковид-19 при децата и как би могло да протече при тях заболяването бе темата на лекция, изнесена от д-р Петър Великов от СБАЛИПБ "Проф. Иван Киров" на уебинар за медици. Лектори бяха още д-р Валери Велев от СБАЛИПБ "Проф. Иван Киров" и д-р Цветелина Великова от Клинична имунология на университетска болница "Лозенец". Д-р Велев запозна аудиторията с гастроинтестиналните усложнения на инфекцията със SARS-CoV2, а д-р Цветелина Великова с имунологичните аспекти на усложненията след боледуването.
Ето и основното по темата на Puls.bg:
Мултисистемен възпалителен синдром при деца с Ковид-19 (MIS-C)
Потвърждаването на диагнозата мултисистемен възпалителен синдром изисква покриването на 6 критерия, обърна внимание д-р Великов.
- Възраст между 0 и 19 години;
- Фебрилитет поне 3 поредни дни;
- Поне 2 от следните клиничните прояви: обрив, конюнктивит или кожно-лигавични изменения; хипотония или шоково състояние; сърдечни отклонения - функционални или морфологични; прояви на коагулопатия и гастроинтестинални оплаквания;
- Повишени възпалителни белези (напр. CRP)
- Липсват данни за друга микробна причина за възпалението (напр. стафилококи, стрептококи и др.);
- Епидемиологична анамнеза за контакт с COVID-19 болен или доказването му у пациента – серология или PCR.
Много често MIS-C се появява няколко седмици след началната инфекция (ако е имало изобщо белези за такава) и за родителите понякога е много трудно да направят асоциация между леките оплаквания от преди няколко седмици и дори месец с текущото тежко състояние на детето, изясни д-р Великов.
При голяма част от децата ранната инфекция протича асимптоматично или с изключително лека симптоматика, заради което децата почти не се тестват, освен при сериозни данни за контакт. В последствие при повечето деца я няма и втората фаза на заболяването със засягане на белия дроб. Това се дължи и на факта, че в лигавицата на белия дроб при децата липсват рецептори за ангиотензин конвертиращия ензим 2, с който се свързва вирусът при инфектиране на клетките.
Рядко обаче, при някои малки пациенти, се стига до III фаза със свръх възпаление. В него основна роля играе активацията на макрофагите, поясни имунния аспект на това усложнение при децата д-р Цветелина Великова. Това се последва от активиране и на останалите имунни клетки, включително T-хелперите и отново се формира цитокинова буря, която бушува без регулация.
Макар и все още да не са установени всички конкертни генетични фактори, които да предразполагат за това, все пак се смята, че съществува значима генетична предиспозиция за развитието на усложнението при децата. С голяма вероятност вече е изключено директното увреждане от вируса, като се касае единствено за имунната реакция към него.
В момента, освен върху препарати, повлияващи вируса и неговата репликация, се работи и върху медикаменти, таргетиращи имуннния отговор с цел да бъде подложен на контрол и да не се стига до свръхактивацията му.
Снимка: БГНЕС
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК