"Трудно е да се намери по-тъжно, по-мрачно и опустошено място от този нещастен остров. Това е забравено от Бога място, което все още съществува в епохата на хаоса", пише френският писател Александър Дюма по време на пътуванията си през 1835 г. Toва се отнася за малкия вулканичен остров Аликуди, намиращ се в Еолийския архипелаг край северното крайбрежие на Сицилия, Италия.
Островът не е известен с дивата си природа или спокойната си самота, а с нещо много по-интересно и загадъчно: В периода между 1903 и 1905 година жителите на острова, предимно рибари и овчари, започват да получават странни видения – вещици, призраци, дъжд от камъни или летящи жени. Експертите смятат, че това се дължи на хляба, който се приготвял на острова.
По онова време ръжта е жизненоважна част от местната прехрана и всичко се е приготвяло с нея – от хляб до бисквити. Вярва се, че растенията са били инфектирани от гъбички или по-точно от „гъби ерготи“. Това са група гъбички от рода Claviceps. Най-известният член на тази група е Claviceps purpurea. Тази гъбичка расте на ръж и сродни растения и произвежда алкалоиди, които могат да причинят ерготизъм у хората.
В класа на заразената ръж, вместо зърна, се показват лилави телца с формата на рогче, откъдето идва и наименованието на гъбата – Мораво рогче. Докато прави експерименти с „Моравото рогче“, швейцарският химик Алберт Хофман открива психоактивните свойства на друг алкалоид – ЛСД, което е вид наркотик, който причинява халюцинации.
"Ако бяхте дошли тук преди 30 години, щяхте да разберете, че реалността тук работи по различен начин" – споделя местен жител на острова. Тъй като населението несъзнателно приема психотичната смес, то не е подготвено за халюцинациите, което кара хората да ги чувстват още по-реални.
Всичко се променя началото на 50-те години на 20 век, когато поради мистичния си характер Аликуди става гореща точка за хипитата. Те слушали историите на местните и разпознали симптомите на наркотика.
"За островитяните беше нормално. Туристите бяха тези, които накараха местните да осъзнаят, че са халюцинирали", обяснява италианският археолог Паоло Лоренци, който през 2018 прекарва 8 месеца на острова изследвайки го, пише vice news.
Местната църква обявява хляба за "хляба на дявола" и хората го избягват, докато той напълно изчезва през 60-те години. В малката и изолирана общност местните жители споделяли халюцинациите помежду си и някои все още вярват, че вещиците и призраците са истински, а историите за невероятните видения се разказват и до днес.
Автор: Антоанета Данаилова