Как да помогнем на дете, което е срамежливо?

Срамежливостта е често срещана при много деца и юноши и може да има сериозни последици, дори и да бъде открита, рядко се прави нещо за системно лечение. Поради тази причина много деца и юноши нямат помощ, дори в училището си, където прекарват голяма част от ежедневието си.
Добре е да се изясни, че срамежливостта в детството не е задължително психично разстройство, но може до голяма степен да блокира психосоциалното развитие на детето.

Друго, също важно нещо, което трябва да се подчертае, е, че срамежливостта невинаги е проблем на самото дете. Много пъти най-големият проблем е погрешното и неелегантно (ако не и неприемливо) отношение на околната среда към детето.

Срамежливото дете обикновено обвинява вътрешни фактори, когато нещо му се случи, т.е. себе си. Срамежливият човек работи по този начин, защото е толкова съсредоточен върху себе си, че му е трудно да види причини, които са извън него.

Въпреки че срамежливостта е често срещана, тя изглежда почти невидима за повечето учители. Това е не само защото срамежливите ученици почти никога не създават проблеми с поведението си около себе си, но и защото преподавателският състав, дори когато осъзнае проблема, не знае точно какво да направи, за да помогне на срамежливия ученик, пише Puls.bg.

свързани

След месец изолация: Колко от децата ще се върнат в градините?

Разработете заедно с детето план за действие, с който то се съгласява. И накрая, за да има всичко това смисъл и ефект, учителят трябва да гарантира, че в класната стая има безопасна атмосфера, с ясни правила, напр. относно това как класът се държи като аудитория, когато някой се изпитва устно или отговаря на въпрос и т.н.

Родителите трябва да бъдат възможно най-насърчаващи, подкрепящи и щедри в емоционално отношение. Те не трябва да бъдат разочаровани, още по-малко да го показват, ако детето им няма например достатъчно приятели като останалите. Като родител на срамежливо дете или юноша, трябва да бъдете търпеливи, докато детето намери своите стратегии, които му подхождат, като същевременно запазва самочувствието си възможно най-непокътнато. За да може някой да изглежда полезен на срамежливото си дете, в никакъв случай не трябва да критикува личността му.

Следните начини за справяне със срамежливостта се отнасят до установената нагласа, че един възрастен - и особено родителите - трябва да се придържа в каквото и да е отношение към детето или юношата, за да сведе до минимум всякакви негативни ефекти.

Практикуване на социалните умения на детето или юношата: практикуване в подкрепа на гледната му точка и защита, когато има основание, както и да попита за помощ, когато сметне за необходимо и да не се поддава на натиск от съученици или връстници. Ролевата игра помага много тук като тества и сравнява подчиненото и защитното поведение и нагласи или като възрастният играе ролята на срамежлив и подчинен, така че детето да има по-конкретна картина на своето поведение.

Срамежливите деца често са склонни да бъдат изолирани. Не трябва да даваме съгласие това да се случва за дълги периоди от време, а да насърчаваме и улесняваме по различни начини, неговата комуникация и контакт с другите.

Срамежливите деца по-трудно се доверяват на други хора. Поради тази причина е много важно да се възпитава отношение на по-голямо доверие към другите, тъй като няма причина за противното. Децата или юношите, които се срамуват, често вярват, че това никога няма да се промени. Затова е важно да се акцентира върху успехите и силните страни на детето. 

Важно е детето или юношата да не бъде критикуван за това, което е или не, тъй като това не е избор, а присъща трудност.

Например момичетата са по-склонни да бъдат силно срамежливи от момчетата. Това се дължи до голяма степен на по-голямото приемане на срамежливостта на момичетата от околните, което улеснява запазването на тази личностна черта при момичетата, отколкото при момчетата, чиято срамежливост обикновено е много по-силно неодобрена.

Това, което се появява, все повече и повече въз основа на нови данни от изследванията, е, че високото самочувствие не е необходимо условие за човек да се чувства добре и да има успех в живота. Някои изследователи дори посочват опасностите от съсредоточаването върху борбата за придобиване на самоуважение, което може да донесе повече вреда, отколкото полза.

Трябва да се отбележи обаче, че човекът е толкова сложен обект, че всяка негова особеност, както и срамежливостта, не могат да бъдат оценени само чрез индивидуални и прости подходи, основани на генетични, физически, емоционални или други фактори.

Много е важно някой, който е срамежлив, да се противопостави на това чувство и да не превежда автоматично нервността или страха си от различни ситуации като индикация, че нещо не е наред с него. Имайте предвид, че е важно да се опитате да бъдете повече на преден план, отколкото на заден план, защото по този начин той ще има повече потвърждение, но реалността често ще му доказва, че той несправедливо се притеснява толкова много за това как хората го виждат. Също така, не забравяйте, че срамежливостта и отдръпването могат да привлекат повече внимание към другите, отколкото всяко по-голямо участие в социални ситуации.

Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Bulgaria ON AIR

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК