Себорейният дерматит е сравнително често срещано заболяване на кожата, което се характеризира с появата на зачервени петна, залющване и сърбеж по кожата на скалпа, лицето - носа, веждите, клепачите, областта зад ушите и по срединната част на гърдите. Заболяването има хронично-рецидивиращ ход, с чести обостряния в есенно-зимните месеци на годината.
Кожното състояние се проявява основно при лица в зряла възраст и според статистически данни засяга 1 до 3 % от населението. За леките форми се смята, че са много по-разпространени и често за тях не се търси лекарска помощ.Макар и да е с доброкачествен характер и да не води до особен риск от усложнения, кожното раздразнение създава значителни психологически проблеми, поради засягането на видимите части – основно лицето и скалпа.
Влияние върху влошаването на себорейния дерматит могат да оказват различни фактори – температурни промени, висока влажност на въздуха, хранителни дефицити (пр. на цинк) или продължителни хиперкалорични режими. Носенето на маски на лицето е актуален утежняващ фактор. Различни медикаменти, както и някои неврологични заболявания – например Паркинсон също имат отношение към проявите и задълбочаването на проблема.По време на обостряне, себореейният дерматит се характеризира със силно възпаление и интензивен променлив сърбеж. Люспичките могат да бъдат фини и бели, или по-мазни и жълти на цвят. При по-тежко протичане могат да се оформят големи плътни корички, които могат да бъдат трудни за отстраняване. С тези особености се оформят т.нар. сух и мазен пърхот.
Три са основните елементи, с които се обяснява произходът на себорейния дерматит. Това са излишък от себум, който от своя страна води до прекомерно размножаване на дрожди от вида Malassezia, което е елемент във веригата на отключване на възпаление.
Четете повече по темата в Puls.bg
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК