През лятото температурите се покачват значително. Слънцето е опасно, не само при директно излагане на слънчевите лъчи, но и на сянка. През обедните часове температурата на въздуха може да достигнат екстремно високи стойности 40 - 42°C. Продължителният престой навън при такива условия, крие риск от прегряване. Децата и възрастните хора са двете най-застрашени възрастови групи.
Децата имат малки компенсаторни възможности, що се отнася до температурни колебания. Колкото по-малко е детето, толкова по-големи са изискванията по отношение на температурния комфорт. Новородените и кърмачетата се отглеждат при температури между 19 и 22-23 °C, при многослойно облекло. Адаптирането към по-големи температурни колебания е плавен процес, наречен закаляване. Въздухът, като закаляващ фактор се използва за въздушни бани, но дори и тогава се предполага детето да се излага на температури до около 26-27 °C.
Прегряването може да засегне всички възрастови групи. При кърмачетата и малките деца, се наблюдава класическата форма. Те все още не са адаптирани и излагането на прекалено високи температури, води до бързо прегряване. За по-големите деца и младежите, които имат по-добри компенстаторни възможности, при спорт или игра навън в горещото време рискът е не по-малък.
Кожата е основният терморегулаторен орган, чрез който топлината се излъчва директно (радиация), чрез изпарение на вода при изпотяване (евапорация) и благодарение на свойствата топлопроводност (кондукция) и топлообмен (конвекция).
Високата температура на околната среда, натоварва дихателна и сърдечносъдова система (ССС), като част от механизмите за поддържане на хомеостазата. Когато започнат да се изчерпват компенсаторните възможности, телесната температура започва да се повишава над физиологичните стойности. В организма настъпват и редица процеси на клетъчно ниво, които водят до денатурация (разрушаване) структурата на протеини, отделят се медиатори на възпалението и настъпва клетъчна смърт.
В зависимост от продължителността на излагане, компенсаторните възможности на организма и наличието на подлежащи заболявания, състоянието може да варира от преходен мозъчен оток с появата на обрив и крампи, през синкоп до топлинен удар.Как да разпознаем прегряването?
-Най-характерният признак е повишената телесна темепература.
-В началото настъпва преходен мозъчен оток, с леки нарушения в съзнанието – детето става трудноконтактно, сънливо, неспокойно, плачливо. -Появяват се крампи и характерен обрив, израз на начално капилярно засягане.
-Ако тялото не бъде охладено, настъпва синкоп и в последствие топлинен удар.
-Топлинният удар е най-тежкото състояние. То протича с екстремна хипертермия – повишаване на телесната температура до стойности над 41 °C. -Учестяват се сърдечната дейност, дишането, в резулатат преразпределението на течности и загубата на елетролити от потта.
-Наблюдават се признаци на хипотония – отслабени периферни пулсации с ниски стойности на артериално налягане.
-Засяга се нервна система, като могат да се наблюдават различни отклонения - от раздразнителност, халюцинации, двигателни нарушения, до делир, гърчове и кома.
-Страдат всички органи и системи: може да има кървене от стомашно - чревен тракт, крампи, а при по-тежко засягане настъпва рабдомиолиза. Чернодробните нарушения варират, при леко засягане с малки отклонения в показателите, докато при наличен системен възпалителен отговор и рабдомиолиза настъпва остра чернодробна недостатъчност. Ниският минутен обем и рабдомиолизата, водят до остра бъбречна недостатъчност.
Как да окажете първа помощ при прегряване четете в puls.bg
Снимка: Pixabay
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК