Страхът е нормална и естествена реакция, която възниква при събития и моменти, които по някакъв начин застрашават безопасността на човека. Това по същество е адаптивен отговор, тъй като гарантира, че индивидът е готов да се справи с извънредни ситуации и да избегне рисковете. Без чувството на страх човек би останал беззащитен и апатичен пред реални опасности с възможния резултат от заплаха за неговата физическа и психическа цялостност.
При децата от предучилищна възраст страховете са свързани най-вече със ситуации, които предизвикват чувство на несигурност и безпокойство пред лицето на непознатото, непредвидимото и внезапното. Много детски страхове са нормални последици от процеса на развитие на детето.
Типични източници на страх за децата на тази възраст са тъмнината, необичайните шумове, бурите, големите животни и непознатите.
Обичайните прояви на страх при тези стимули са силна тревожност и нервност, плач, както и търсене на защита и утеха от възрастните.
Характерен е образът на кърмачето, което се крие в прегръдките на майка си, когато се страхува от непознат човек, както и образът на малкото дете, което затваря уши и плаче, когато чуе мълния и гръм. Също така децата на тази възраст често могат да изразяват желание да спят на светната лампа и отворена врата, както и да гушкат любимата си играчка. Разбира се, чести са и случаите, в които детето може да иска да спи при родителите си.
Такъв тип страх обикновено е преходно явление, което отшумява с възрастта и не би следвало да е повод за притеснение от страна на родителите, тъй като се явяват нормална част от емоционалното развитие на детето.
Много пъти страховете на децата в предучилищна възраст могат да бъдат случайни реакции на конкретни събития, случили се през деня.
Например детето може да покаже страх от крадци или призраци след гледането на страшен филм по телевизията или след приказка, която съдържа силно въображаеми елементи. Този страх може да изразен устно през деня, или да се прояви като кошмар през нощта. В тези случаи успокоението от възрастните може да бъде адекватен начин за справяне с тези страхове.
Страховете като тези, които описваме, обикновено са нормални реакции при децата в предучилищна възраст, но това не означава, че възрастните трябва напълно да ги игнорираме и да оставим детето безпомощно да превърне тези страхове във фобии и в един етап да станат патологично състояние, изискващо намесата на специалист за справянето с тях.
Фобията е постоянен страх, прекомерен и ирационален и се предизвиква от наличието на конкретен обект или специална ситуация (напр. използването на асансьор, определени животни, височина и т.н.). Излагането на фобичния стимул почти винаги причинява незабавна реакция на стрес, като изпотяване, учестено сърцебиене, тремор, интензивно разстройство и обикновено е последвано от постоянно усилие за избягване на този стимул.
Цялата статия може да прочетете на Puls.bg
Снимка: Pixabay
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК