Дъхът на лятото - откъде произлиза ментата?

Преди около година прясната мента някак изведнъж и неочаквано излезе на мода. В зарзаватчийските магазини и по пазарите вече я продават целогодишно в спретнати малки връзки. Там тя стои като нещо насъщно необходимо, почти колкото магданоза и копъра.

Трудно е да се обясни причината за този внезапно пробуден интерес. Модата е нещо капризно и трудно се подчинява на някакви рационални обяснения, особено модата при вкусовете, които по принцип са нещо твърде консервативно.

ВПРОЧЕМ МЕНТАТА ВИНАГИ е присъствала в бита, макар и някак по-дискретно. Свежият ѝ аромат се приема за естествен и желан не само в чая, но също в сапуни, шампоани и пасти за зъби, в някои лекарства, както и при сладкарски изделия. Ментовите дъвки и бонбони винаги да били едно от любимите лакомства за децата. През лятото една от типичните напитки с дух на курортно-отпускарска безметежност е ментовката с лед. Нека добавим, че без прясна мента един от най-популярните летни коктейли би бил невъзможен. Става дума за вездесъщото "Мохито".

ИЗГЛЕЖДА, ПРИЧИНА ЗА новопробудения интерес към това растение са многобройните ползи, които му се приписват. Препоръчват го за отслабване, при дихателни, сърдечно-съдови, неврологични и стомашни проблеми, а също при депресии и като леко болкоуспокояващо средство.

Древният произход, както и популярността му от много стари времена ясно личат от гръцката митология. Според популярния митологичен разказ растението носи името на нимфата Минта, в която бог Хадес бил влюбен. Неговата съпруга Персефона, ревнива и отмъстителна като повечето дами на Олимп, щом разбрала за тази емоционална връзка, направила магия и превърнала нимфата в растение. Нямало как да се развали магията, тъй като при деянията на боговете няма заден ход, но Хадес като малка компенсация дарил растението с приятно свеж аромат, който се разнасял при всяко докосване.

У НАС МЕНТАТА Е  ПОЗНАТА предимно като лековита билка, от която се правят чайове и разни лечебни настойки. От мента се извлича и ментолово масло с широко приложение в козметиката и фармацията. В някои старинни лековници билката се препоръчва при гадене, болки в стомаха, главоболие, депресия, безсъние, като болкоуспокояващо и като антисептик. И това са само част от приписваните на ментата полезни свойства.  Древния Рим с мента ароматизирали залите за пирове.

По онова време хората вярвали, че билката подпомага паметта и усилва мозъчните функции. Известно е, че когато пирува човек, трябва непременно да е с добра памет и със засилени мозъчни функции, първо за да не върши прекалено големи глупости и после за да може да си ги спомни.  Впрочем убеждението, че ментата стимулира мозъчната дейност и паметта все още е актуално и има медицинско обяснение, свързано със съдържанието на различни активни вещества. Истината е, че възможностите ѝ са много по-големи. Освен в козметиката и фармацията тя дискретно присъства и в кухнята, макар че у нас само по-изтънчени кулинари се отнасят сериозно към нежните и свежи зелени листенца. 

ПРОИЗХОДЪТ НА КУЛТУРНАТА МЕНТА  (mentha piperita) е неясен. Сигурно е, че още през Античността растението е било широко разпространено в Азия и Югоизточна Европа, поради което трайно се е настанило в местните кухни. Много хора бъркат културната мента с джоджен (Mentha spicata) и неговите разновидности. Двете растения, макар и в съвсем близко родство, са различни като аромат.

Ментата е с по-свеж и лютиво сладникав мирис. Трудно е човек да си представи пресни ягоди с джоджен, но листенцата от мента там вършат прекрасна работа. Всъщност културната Mentha piperita е получена от кръстосването на Mentha aquatica (водна мента) и Mentha spicata (джоджен). И трите разновидности са от семейство Устоцветни. У нас са разпространени десетина вида дива мента. Расте най-често в сенчести и мочурливи места. Най-подходящото време за бране е през юли и август.

НЕКА ВИДИМ КАКВО МОЖЕ прясната мента в кухнята. Също като много други подправки, в миналото и тя се е придвижвала от изток на запад. Особено характерна е за ориенталските кухни. Някои добре познати ястия в оригиналните си източни варианти се подправят с листа от прясна мента. Твърде характерен пример е тараторът, който в Турция се нарича джъджък и обичайно вместо с копър се подправя със ситно нарязани листа от мента. По същия начин се предлага и в Иран, откъдето впрочем тази класическа лятна студена супа произхожда. Оригиналната ливанска салата "Табуле" също се прави с листа от мента, а не само с магданоз, както обикновено я предлагат у нас. В Тайланд с мента правят салати на основата на пилешко месо. В Южен Виетнам  често поднасят свежите листа като добавка към различни ястия.

ЛЮБОПИТНО Е, ЧЕ ДО ХVII ВЕК и в Европа ментата е била твърде популярна като подправка, но век по-късно поради неясни причини е отстъпила пред други аромати. Сега ментата се завръща, за да освежи и да придаде екзотичен привкус на много ястия. Най-осезателно е присъствието й при десертите. В една плодова салата няколко стръкчета мента създават усещане за пролет. Ако вместо мента се сложи джоджен, вкусът става съвсем различен. Възможна е дори асоциация с бобена чорба, при която джодженът е нещо задължително.

Прясната мента много добре се комбинира с диня и пъпеш. Преди няколко години съчетанието мента-шоколад изглеждаше като нещо особено модерно и дори екстравагантно. Днес вече не прави особено впечатление. Ментата стои добре в салати с кус-кус и киноа. При някои месни ястия (например пиле) ментовият сос също стои напълно логично.

Естествено, най-широко е присъствието ѝ при десертите. Там тя участва в сиропи, лимонади, сладоледи, кремове и т.н.

МЕНТАТА ИМА ОЩЕ ЕДНО сериозно предимство. Тя не е особено претенциозна за отглеждане и лесно се хваща в саксия. Може спокойно да си я завъдите на балкона, за да ви е под ръка в цялата й освежаваща прелест, винаги когато ви потрябва. Ментата има и още едно незаменимо свойство, за което рядко се говори. Казват, че помагала за подобряване на настроението. Как точно го прави, не е ясно, но било доказано. Което сигурно я прави така желан и харесван аромат за лятото.

Автор: ЯСЕН БОРИСЛАВОВ

Снимка: Pexels/ Pixabay

Материалът е публикуван в бордното списание на Bulgaria Air

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК