Човекът е това, с което се храни, гласи една популярна древна сентенция. Явно заради това разбиране за тясната връзка между естеството на човека и неговото меню почти всяка религия налага и някакви хранителни ограничения. Чрез тях божеството, реално или символично, разделя света на чист и нечист, разрешен и забранен, познаваем и непознаваем.
Тези ограничения обикновено се изразяват в частично или пълно въздържание от храна за определени периоди (пост), пълна забрана на определени храни и технологии (като нечисти и негодни за ядене) и строги правила при поднасянето и съчетаването. Между другото много от ограниченията в някои модерни хранителни режими (без глутен, без захар, без животински белтъчини и т.н.) звучат като извадени от религиозен текст.
В началото Бог разрешава на Адам и Ева само растителна храна.
“Ето, давам ви всякаква трева, що дава семе, каквато има по цялата земя, и всякакво дърво, чиито плод е дървесен и дава семе - това ще ви бъде за храна” (Бит. 1:29). След Потопа на трапезата се появява месото. По-рано това не е регламентирано изрично, въпреки че Авел е бил пастир и трябва да се предполага, че се е хранел с месо и мляко, а освен това сам Господ “погледнал благосклонно” на неговите дарове.
На Ной и неговите синове, след като водата се оттеглила от сушата, Господ казва:
“Всичко що се движи и живее, ще ви бъде за храна; като злак тревист давам ви всичко; само плът с душата й, сиреч с кръвта й, не яжте.” (Бит. 9:3-4) Така библейското меню чувствително се разширява, но се появява ново ограничение. Забраната да се яде кръв е повторена многократно в Моисеевия закон. Тя произтича от убеждението, че в кръвта е скрита душата на всяко живо същество, а тя принадлежи на Бога. Тази забрана винаги е била сърцевина на еврейския хранителен закон Кашрут, към който ортодоксалните евреи все още стриктно се придържат. Разрешените за храна животни трябва да бъдат заклани по специален начин от специално подготвени касапи (шохети), след което месото се осолява и се оставя няколко часа, за да се отцеди кръвта..
Преди потопа Бог нарежда на Ной да събере в ковчега си от всички “чисти” и “нечисти” животни, без да уточнява кои точно са едните и другите. По-късно, след извеждането на евреите от Египет, това е направено с най-пълни подробности. На Моисей Бог открива “чистите” животни, които евреите могат да ядат и “нечистите”, които са забранени.
“Яжте всеки добитък, който има раздвоени копита и на копитата - дълбок разрез, и който преживя.” (Лев. 11:3) След това са посочени за пример камилата, скокливата мишка, заека и свинята като нечисти и поради това забранени за храна, защото не отговарят на едно от двете условия - или не са чифтокопитни, или не преживят.
“От всички животни, които са във водата, яжте тия, които имат пера (перки) и люспи във водата, моретата, или в реките; тях да ядете. Всички пък плаващи във водата и живеещи в нея, било в морета, било в реки, които нямат пера и люспи, мръсни са за вас. Те трябва да бъдат мръсни за вас, месото им не яжте и от труповете им се гнусете.” (Лев. 11:10-11) Така извън рибното меню се оказват всякакви морски деликатеси като раци, омари, сепии, октоподи и всички хрущялни риби от типа на чигите и есетрите. Човек остава с впечатление, че Господ дори не ги е опитвал, щом с лека ръка ги забранява.
При птиците не е посочен конкретен признак, по който да се разделят чисти от нечисти, но забранените за храна са изброени: орел, гриф и морски орел, сокол, “всякаккъв гарван с породата му”, камилска птица, кукумявка, чайка, ястреб, бухал, рибар и ибис, лебед, пеликан, щъркел, папуняк и прилеп. Ясно е, че става дума за грабливи и плътоядни птици.
Сред насекомите като чисти и годни за храна са посочени само няколко вида скакалци. Всяко друго насекомо, както и влечуго е нечисто и забранено за ядене.
Така заедно с десетте божи заповеди по пътя към Обещаната зема, в която ще тече мед и масло, Мойсей получава и една твърде детайлна диета, чието нарушаване е считано за точно толкова греховно и страшно, колкото и всяко друго отклонение от догмите на вярата.
След извеждането от Египет Бог описва правилата, по които трябва да се приготвят неговите жертви, колко време да се ядат безквасни хлябове и с какви треви да се подправят пасхалните агнета, които да напомнят за края на робството. (Изх. 13:6-7)
В Моисеевия закон няколко пъти е подчертано да не се вари яре в млякото на неговата майка. (Изх. 23:19) От тази на пръв поглед странна забрана, която психоаналитици тълкуват като страх от греха на кръвосмешението (кулинарен инцест), произлиза още едно основно правило в еврейския хранителен закон - никога да не се съчетават млечни и месни храни. Те не могат нито да бъдат готвени заедно, нито поднасяни заедно. След консумация на месна храна трябва да минат няколко часа преди да се яде млечна. Част от другите хранителни забрани предвиждат да не се яде животно, убито от други животни, да не се яде мърша, да не се яде бедрения нерв на овце, кози и телета. Последното правило е отзвук от битката между Иаков и Ангела. (Бит. 32:33)
Сложните правила за хранене според Моисеевия закон в миналото включвали и забрана да се яде храна, приготвена от неевреин или животно, убито от неевреин. Като компромис се приемало поне евреин да е участвал или контролирал приготвянето на храната. В тази забрана тълкуватели на Талмуда виждат страх от смесените бракове, усилие за запазване на чистотата на племето, доколкото общото хранене може да бъде и стъпка към някаква интимност.
Какво все пак са яли древните жители на земите, в които се развиват библейските сюжети? Археологически и исторически проучвания сочат, че храната е била предимно растителна.
Основно ястие бил хлябът, а месото, яйцата, птиците, рибата и различни плодове и зеленчуци - допълнително. Хляба (квасен и безквасен) приготвяли от счукано в хаван или смляно в ръчна мелница жито (пшеница, ечемик, просо). Приготвяли и различни каши на основата на брашно. Към квасните дрожди отношението винаги е било подозрително като към нещо, нечисто и разрушително, затова свещените хлябове винаги са безквасни. Хляба изпичали в глинени и каменни пещи или в пепел. Обикновено не го режели с нож, а го чупели. Най-важни от растителните храни са били маслините, гроздето и смокините. От маслините приготвяли зехтин, а от гроздето вино.
В Библията са споменати също нарове, фъстъци, орехи, ябълки, дини и... тикви. (Вероятно става дума за кратуни, защото едроплодната тиква е пренесена много по-късно от Америка.) От зеленчуците най-важни били баклата, грахът и някои други бобови растения, а също лукът, чесънът, краставиците. Сред животинските продукти специално място заемали маслото и млякото. Някои допускат и употреба на сирене, но данните са несигурни. Употребявали и пчелен мед, вероятно от диви пчели, който бил знак за сит и доволен живот. Рибите приготвяли печени, варени или осолени. Месото и птиците най-често били варени. Само пасхалното агне задължително било изпичано цяло. Основната подправка била солта, но в Библията са споменати също копър, кориандър, кимион и други ароматни треви. Трапезата понякога била разнообразявана от дивеч - сърни, елени, фазани и др.
Старозаветните хранителни норми често са били предмет на различни тълкувания. Някои ги схващат като изпитание за силата на вярата, други откриват в тях задравословни и хигиенни норми, трети - начин да се изолират евреите от езичниците. Последното може би е било най-важно, доколкото храната винаги е била универсален код за идентифициране на културни общности. По тази причина чужденците, когато описват своите приключения из чуждите земи, рядко пропускат да разкажат за храната на “туземците”, а в светските хроники често се обръща специално внимание на хранителните предпочитания на тази или онази поп-икона по време на поредното й турне. Понеже различията между културите най-отчетливо присъстват на трапезата, Моисеевият хранителен закон изглежда като начин след излизането от Египет евреите да се отделят от останалите семитски племена. Това отделяне впрочем е логична част от цялото библейско повествование. Самото сътворяване на света е поредица от разделяния. Първо светлината от тъмнината, сушата от водата, чистите животни от нечистите, юдеи от неюдеи и т.н.
Има и още едно съдбовно разделяне, около което се завърта цялата драма на Свещеното писание – разделяне на тленно от нетленно, на живота от смъртта и то също е свързано с нарушаване на хранителна забрана, да не се яде от дървото на познанието. „Адам, както пише Честъртън, изяжда една ябълка и животът му се обръща наопаки.”
В Новия завет отношението към храната е различно, но тя продължава да чертае граници, макар и вече освободена от повечето старозаветни забрани. Христос засипва пропастта, която старозаветният хранителен закон е изкопал между иудеи и езичници, като казва: “Не това що влиза в устата на човека го осквернява, а това що излиза от устата на човека го осквернява.” (Мат. 15:11) Така разделението “чисто - нечисто” преминава в духовна плоскост. Новозаветното отделяне е на достойната за християнина храна от бесовската, т.е. идоложертвена.
Става дума за храни, които езичници пренасяли в жертва на свои идоли. Понякога такива храни се продавали на тържищата и за християните е било практически невъзможно напълно да се предпазят, но не било и нужно. По-образованите разбирали, че идолите са нищо, поради което не могат да придадат на храната вреда, но по-простите се съблазнявали и мислели, че чрез тези храни встъпвали в общение с идоли и скрити в тях сили. В тази връзка Св. ап. Павел обяснява: “Не можете да пиете Господня чаша и бесовска чаша; не можете да участвате на Господня трапеза и на бесовска трапеза” и добавя “Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно; всичко ми е позволено, ала не всичко е за поука.” За да бъде напълно ясен смисълът на християнската свобода на трапезата апостолът казва: “Ако някой от неверните ви покани, и вие поискате да отидете, яжте всичко, що ви сложат, без никакво издирване за спокойна съвест. Но, ако някой ви каже: това е идолска жертва, не яжте”(1 Кор. 10: 21-28) и още: „Който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, защото не различава тялото Господне”. (1 Кор. 11:29)
Текст: Ясен Бориславов
Снимка: Pixabay
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК