Най-сериозните икономически кризи в човешката история

Колко сериозни ще са икономическите последствия от коронавирусната паника? Към момента разполагаме само с хипотези. Дори погледът към миналото не може да ни даде отговори, понеже днешната ситуация е на практика без аналог. Нека все пак си припомним 7 от най-сериозните икономически кризи в миналото - с техните причинители и последици.

Испанското златно наводнение

Великите географски открития и деянията на конкистадорите в Новия свят са на път да превърнат една второстепенна преди това европейска държава в глобална суперсила. Но Испания не изиграва особено умело картите си: през втората половина на XVI век страната вкарва в Европа толкова много злато и сребро от американските си мини, че предизвиква чудовищна инфлация. Освен това богатството подтиква няколко поредни владетели да се ангажират в скъпи и в крайна сметка унищожителни войни. Те довеждат до високи данъци, които допълнително задушават икономиката.

Резултатът са 4 фалита на държавата, последният през 1596, и окончателна загуба в борбата за глобално влияние, в която вече водещите роли ще са за англичани, французи и холандци.

Мисисипският балон

В началото на XVIII век Франция е банкрутирала заради продължителните войни на краля-слънце Луи XIV. Наследникът му Луи XV решава да се довери на шотландския икономист Джон Лоу, който е измислил решение. Лоу създава специална банка, която поема държавния дълг в замяна на изключителен монопол в търговията с новите колонии в Северна Америка, най-вече по делтата на Мисисипи.

Създадената да експлоатира този монопол компания се радва на огромен интерес и акциите ѝ непрекъснато поскъпват - макар че в реалния свят френските колонии по Мисисипи се населяват от едва 700 души и не създават кой знае каква търговия. Акционерите в компанията получават дивидентите си под формата на книжни пари.

Когато става ясно, че тези пари не са обезпечени с нищо, компанията потъва, повличайки със себе си цялата френска борса. Лоу е принуден да бяга във Венеция, а Франция в крайна сметка губи северноамериканските си колонии. Състоянието на хазната й така и не се възстановява, което е и една от предпоставките за Великата френска революция.

Кредитната криза от 1772 г.

През 60-те години на XVIII век Британската империя е в разцвета си: нейната система за глобална търговия създава огромни богатства, но и напомпва един от най-големите кредитни балони. Банките, все още недостатъчно регулирани, използват какви ли не шашми, за да дават кредити, многократно надхвърлящи реалния им капитал.

Балонът се спуква, когато Алигзандър Фордайс, един от водещите банкери, побягва във Франция, защото не може да покрие дълговете си. Това отключва паника и масово теглене на влоговете. Кредитната криза бързо обхваща цялата империя, съседна Нидерландия, и в по-малка степен, останалата Европа.

Много историци, като Найъл Фъргюсън например, я сочат като главна първопричина за Бостънското чаепитие, Американската революция и създаването на САЩ.

свързани

Икономика в ерата на коронавирус

На 29 октомври 1929 г. акциите на американската фондова борса се сгромолясват, давайки начало на най-продължителната глобална икономическа криза в историята. Само за три години световният БВП се свива с 15% (за сравнение през 2008-2010 спадът бе едва 1%). Следващото десетилетие минава под знака на ниски доходи, рекордна безработица (25% в САЩ през 1933) и масови принудителни преселения на хора. Противно на популярните е в Америка митове, не политиката на Франклин Рузвелт помага на страната да излезе от депресията - прави го Втората световна война.

Колкото до причините за Голямата депресия, обясненията са почти толкова, колкото са икономистите, изказали се по темата. За едни, като Кейнс, вината е на правителствата, които при свиваща се икономика не са засилили достатъчно публичните инвестиции. За други, като Милтън Фридман, виновен е Федералният резерв, който не е реагирал адекватно с понижаване на лихвите и осигуряване на ликвидност, тласнал е пазарите към дефлация и така е превърнал една обикновена рецесия в голяма Депресия.

Трети търсят корените на проблема в огромната задлъжнялост на света след Първата световна война и на липсата на достатъчно капиталови изисквания за банките. Според Найъл Фъргюсън ключова е била една от основните мерки за справяне с кризата - въвеждането на огромни вносни мита през 1930 (т. нар. Smooth-Hawley tariff) - уж за стимулиране на американското производство. Тази злополучна мярка свива глобалната търговия с 50%.

Най-вероятно всички тези обяснения са верни и са действали в комбинация.

Петролната криза от 1973 г.

Доминираната от арабски страни Организация на износителките на петрол (ОПЕК) решава да наложи петролно ембарго на САЩ и още няколко държави заради подкрепата им за Израел. Между октомври 1973 г. и март 1974 г. цените на бензина в САЩ се увеличават четири пъти. Острият недостиг на горива и поскъпването им водят до икономическа криза в САЩ и повечето западноевропейски държави.

Работодателите са принудени да увеличават заплатите, за да се справят служителите им, което отключва т. нар. "стагфлация". Тази комбинация от висока инфлация и икономическа стагнация разтърсва сериозно световната икономика. Едва към началото на следващото десетилетие тя се възстановява.

Азиатската криза от 1997 г.

През 90-те години на мода са "азиатските тигри" - страни като Южна Корея, Тайланд, Индонезия, Малайзия и Сингапур. Получава се позната картина: икономическият растеж води до оптимизъм и ръст в кредитирането, което води до нов икономически растеж. Това повишава оптимизма и задлъжнялостта и т.н

През юли 1997 г. тайландското правителство е принудено да изостави фиксирания курс на местната валута към долара. Последвалата паника бързо се разпростира върху всички азиатски пазари. Ентусиазмът на чуждестранните инвеститори се стопява и милиарди долари са пренасочени другаде. Въпреки намесата на МВФ ще минат години, преди най-засегнатите страни да се възстановят.

Голямата рецесия от 2007-2009 г.

Още един балон на прекалено оптимистично кредитиране - в този случай надут в сегмента на жилищните ипотеки в САЩ. Спукването му потопи Lehman Brothers, наложи стотици други банки да бъдат спасявани от данъкоплатците и ограничи кредитирането до такава степен, че потреблението и глобалната търговия се свиха драстично.

За разлика от Азиатската криза, тук заразата бързо се прехвърля по цял свят. За повечето икономисти това е най-лошата икономическа криза от Голямата депресия насам. Очакваше се тя да подейства като последно предупреждение, а финансовите и политически власти да разработят ефективни механизми за избягване на подобни ситуации. Поне до момента обаче тези механизми са далеч от завършване.

Автор: Калин Ангелов 

Снимка: Pexels.com

Материалът е публикуван в бордното списание на Bulgaria Air

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК