"Все едно работи съдомиялна машина", казва д-р Майкен Недергаард, професор по неврохирургия към университета Рочестър. През 2013 г. тя тъкмо е завършила опити с лабораторни мишки, за да докаже, че по време на сън в мозъка действат механизми, изхвърлящи токсините. Изследванията ѝ показват, че по време на сън гръбначно-мозъчната течност, известна още като ликвор, увеличава значително дебита си и "отмива" остатъчни продукти на мозъчната дейност, натрупали се между клетките по време на будните часове на организма. Недергард подозира, че подобно откритие може да даде ключ за справяне със състояния като Алцхаймер.
"ФАНТАСТИЧНО!", възкликна Недергаард, след като се запозна с изследването на колежката си. „Едва ли и в най-смелите си мечти някой си е представял, че електрическата дейност в мозъка всъщност представлява придвижваща се течност“. Резултатите на Люис доказват и нейната теория, че по време на сън мозъкът върши „домакинската работа“. Според Недергаард просто не е възможно едновременно той да е зает с обичайните си задачи – да ръководи движенията, говора, регистрирането на случващото се около нас, и в същото време да се почиства. И двете дейности изискват прекалено много енергия. Затова са разпределени в двете части на денонощието.
Скорошни тестове с медикаменти, чиято мишена е бета амилоидът, се оказват неуспешни. Затова пък резултатите на Люис дават надежда на лекарите, че вместо да се мъчат да спрат натрупването на протеина, могат да се фокусират върху увеличаването на притока на гръбначно-мозъчна течност. Защото бета амилоидът не е единственият злодей при заболяванията от спектъра на деменцията. Трупането на други протеини като тау в мозъка вредят на връзките между невроните в мозъка и също са знак за повишен риск от Алцхаймер. Ако се концентрираме върху почистващия мозъка процес по време на сън, ще бъдем много по полезни е мнението на Недергаард. „Остаряването не се изразява в една молекула – целият организъм започва да работи по-лошо,“ напомня тя.
Работата през изследователите тепърва предстои, но те са обнадеждени. Не на последно място и от факта, че експериментът на Люис е съвсем прост и напълно неинвазивен. Което значи, че лесно ще могат да бъдат тествани и по-възрастни пациенти, които са в риск от развитие на невродегенеративни състояния.
Текст: Кристина Нигохосян
Снимка: Pixabay
Материалът е публикуван в бордното списание на Bulgaria Air
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК