Самюел Финци: Не разбирам изискването да бъда горд с родината си

За германците Самюел Финци е "германски актьор от български произход". Самият Финци пък не спори с това твърдение. Преди да излезе на сцената на тазгодишното Берлинале, той даде няколко интервюта, в които обясни, че преди всичко е гражданин на Европа, а родината за него е субективно понятие.

Водещият на церемонията актьорът Самюел Финци се обърна към публиката с думите: 

"Независимо какви са заплахите за демокрацията и свободата, независимо колко токсична е атмосферата, колко куршуми са изстрелвани или колко умопомрачени самотни вълци тероризират общество ни. Докато политиците осъзнаят, че наистина имаме проблем с десните, независимо колко отровен е климатът ни, ние няма да приемем това за нормално".

Финци дори сподели за своя опит като източноевропейски емигрант и за дните, прекарани в кината по време на социализма в България. 

свързани

"Берлинале" бе открит с минута мълчание в памет на жертвите от Ханау

"Берлинале": 340 филма на фестивала, 18 се състезават за "Златна мечка"

"Аз самият съм актьор с т. нар. имигрантски произход. Роден съм и съм израсъл в България. България е страна в Европа, предпологам го знаете. Мнозина германци казват, че сме там долу. Когато бях дете, България беше социалистическа държава, границите бяха затворени, не можеше да пътуваш. Ходех на кино, беше евтино и беше черно-бяло. Но когато светлините угасваха, се оказвах в друго място и време. Тогава бях и в Берлин с филмите на Фриц Ланг", каза Финци.

В края на своята реч Самюел Финци призова да не бъдат издигани стени.  

"Само си представете - ако преди 30 години тази страна и този град не ми бяха предоставили дом, тази вечер нямаше да имате водещ. Помислете си, откъде да знаем дали като затваряме вратите си днес, не оставяме отвън някой, който може да е надеждата на Германия?", попита той.

След края на словото му и преди първата прожекция в рамките на кино фестивала, организаторите и всички участници станаха на крака в памет на загиналите при кървавата атака в град Ханау. 

Ето и цялата реч на Финци:

"Тук имаме пъстра група от цял свят. Пътувахте ли приятно насам? Никой не препречи пътя ви, нямаше гранични заграждения и стени? Не ви задържаха на някакъв остров, нали? Никой не ви попречи да дойдете на Берлинале, никой не ви унизи. И никой не ви принуждаваше да научите френски? Във времена, когато хората са принудени да бягат за живота си, такива неща всъщност се случват. Независимо какви са заплахите за демокрацията и свободата, независимо колко токсична е атмосферата или колко някои хора тероризират нас и обществата ни - знаете, че имаме проблем с крайната десница - никога няма да приемем това за нещо нормално.

Приветстваме всички вас с добре дошли на Берлинале и в открития град Берлин. Аз самият съм актьор с т.нар. имигрантски произход. Роден съм и съм израсъл в България - страна, за която мнозина германци, ако са чували за нея, казват че е там някъде долу. Когато бях дете, България беше социалистическа държава, границите бяха затворени, не можеше да пътуваш.

Ходех на кино "Дружба" 2-3 пъти седмично, беше евтино и беше черно-бяло. Но когато светлините угасваха, се оказвах в друго място и време. И срещах други хора - ескимоси, Орсън Уелс, бях в Париж и чух как Хъмфри Богарт казва на любимата си в "Казабланка": Go back to Bulgaria! Тогава бях и в Берлин с филмите на Фриц Ланг и те жигосваха образи и спомени в мозъка ми.

Последваха безсънни нощи и кошмари, видения, че на рамото ми е прогорена буквата М (алюзия за "Метрополис" на Фриц Ланг - бел.ред.). М като мигрант, малцинство, човек...

После ходех по улиците и нещо зло ме следваше, исках да избягам, да избягам от самия себе си, но не можех... у мен гореше този огън, тази амбиция... Разкъсвах се от въпроси "Кой съм аз?", "Кои сте вие?", "Какво искате от мен?", "Не мога да го направя, но трябва!" Трябва да се изкача на тази сцена... И тази буква М на рамото ми... Като "модератор" (водещ).

И ето ме тук, в Берлин, с ДНК-то на моите родители евреи, с всичките онези герои от черно-белия екран... Ето ме тук като модератор на това изключително събитие. Само си представете - ако преди 30 години тази страна и този град не ми бяха предоставили дом, тази вечер нямаше да имате водещ. Помислете си, откъде да знаем дали като затваряме вратите си днес, не оставяме отвън някой, който може да е надеждата на Германия? Затова не забравяйте - не бива отново да издигаме стени, особено в Берлин не бива да го забравяме, това е открит град."

Снимка: БГНЕС

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК