Американски учени публикуваха в The New England Journal of Medicine преглед на проучванията за ефектите на периодичното гладуване върху човешкото здраве.
Същността на периодичното гладуване е частично да се ограничи времето на хранене. Това може да бъде ежедневно хранене, но само за ограничен период от време - например от 8 до 14 часа или разпределението на два дни на гладно.
Прегледът беше подготвен от Марк Матсън, невролог от университета Джон Хопкинс и Рафаел де Кабо от Националния институт за стареене на САЩ като част от програмата за вътрешни изследвания на Националния институт по здравеопазване.
Марк Матсън изучава периодично гладуване от 25 години и спазва тази диета от 20 години, което според него подобрява когнитивната функция и предпазва от неврологични заболявания, повишава чувствителността към инсулин, предотвратява развитието на диабет тип 2, понижава кръвното налягане и риска от сърдечно-съдови заболявания, подобрява имунната система и удължава живота като цяло.
Много проучвания при животни и хора са показали, че редуването на периоди, в които се приема храна и гладуване поддържа клетъчното здраве.
Учените смятат, че подобна диета е естествена, тъй като нашите предци периодично са имали недостиг на храна, а вътрешните процеси в организма, наречени метаболитна смяна, са настроени на този конкретен режим.
Четири изследвания върху животни и хора са установили също, че периодичното гладуване понижава кръвното налягане, кръвните липиди и честота на свивания на сърцето в покой. Има все повече доказателства, че подобна диета намалява риска от затлъстяване и диабет дори повече от нискокалорийна диета.
Редица изследвания установяват, че периодичното гладуване е от полза за здравето на мозъка.
Адаптивният отговор на клетките към прекъсванията в храненето увеличава способността им да се справят със стреса и да се противопоставят на болестите.
Изследванията върху животни в лабораторията на Матсън показват, че периодичното гладуване води до следните положителни промени в организма:
1) подобрена регулация на глюкозата;
2) загуба на коремни мазнини при поддържане на мускулна маса;
3) понижаване на кръвното налягане и честота на свивания на сърцето;
4) подобряване на паметта и двигателните функции;
5) защита на мозъчните неврони от дисфункция и дегенерация в животински модели на болестта на Алцхаймер, болестта на Паркинсон, инсулт и болестта на Хънтингтън.
Снимка: Pixabay
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК