"Инцидентът от 4 юни", "Клането на площад Тянанмън" – това са само част от имената, с които кървавите студентски демонстрации от 1989 година са записани в китайската история.
Всичко започва с протести на студентите. Техните искания – демокрация, по-голяма правителствена отговорност, свобода на словото, край на корупцията. В протестите участват милиони.
Тогавашният лидер Дън Сяопин, обаче, приема общественото недоволство като политическа заплаха и на 20 май, Комунистическата партия обявява военно положение. Близо 300 хиляди войници маршируват към центъра на Пекин. Прибягват до употребата на сила и огнестрелни оръжия.
Вечерта на 3 юни, десетки хиляди демонстранти се стичат към площад "Тянанмън", а само няколко часа по-късно, на място пристига и армията. Следват ожесточени сблъсъци, а военните отцепват целия площад. След многочасови преговори, част от демонстрантите са освободени. Тези, които отказват, обаче, биват посрещнати с палки и куршуми. Както и тези, които се опитват да излязат на площада.
Сред загиналите са ученици, студенти, професори, държавни служители, пенсионери. Най-младата жертва на клането е едва на девет години.
Първоначално, китайското министерство на отбраната заявява, че загинали няма. Впоследствие, обаче, правителството признава за около 250 жертви. Едва през 2017 година, разсекретени британски документи показват, че загиналите на площад "Тянанмън" са поне десет хиляди.
Международната общност строго осъжда предприетите от китайското правителство мерки.