"Нашите пълководци": Непокорният ген. Владимир Стойчев - "черната овца" на армията

свързани

"Нашите пълководци": За силата на духа на капитан Георги Радков

"Нашите пълководци": Героизмът на майор Георги Векилски

"Нашите пълководци": Ген. Стефан Тошев - един от героите в ПСВ

"Нашите пълководци": Капитан I ранг Димитър Добрев

Десетият епизод на документалната поредица "Нашите пълководци" представя генерал Владимир Стойчев. През годините той успява да си славата на непокорен и "черна овца". През 1915 г. Стойчев взема участие в третата си война, а още няма 25 години. Сраженията грабват интереса му още от ранна детска възраст. Като дете той отказвал детски приказки за заспиване, а настоявал да му разказват истории за походи и сражения. Роден е през 1892 г. в семейство на офицер-кавалерист, което допълнително определя и любовта му към конете и мечтата за военна служба. 

Остава рано без баща, 10-годишният Владимир е изпратен във Виена, където учи в прочутата императорска Терезианска академия. По-важното е, че неговият чичо, флигел-адютант на император Франц Йосиф, е известен като един от най-изкусните ездачи в света. Точно той въвежда младия българин в изкуството на конния спорт, който му се посвещава напълно и постоянно е на седлото. 

През 1910 г. Владимир се завръща в България, постъпва във Военното училище и като доброволец участва в Балканските войни. Той се сражава като кавалерист, а дори ранен остава в строя, за което е награден с орден за храброст. В кратките почивки между боевете издирва най-непокорните коне, за да обязди. 

След края на Първата световна война е инструктор по езда в Кавалерийската школа и създава не един и двама майстори на седлото. Между състезанията успява да стане военен аташе във Франция и Англия и началник на Кавалерийската школа в София. Като член на Военния съюз участва в държавния преврат на 19 май 1934 г., но скоро цар Борис ІІІ взема в свои ръце цялата власт, а Стойчев е уволнен от армията, многократно е арестуван и интерниран. 

Той участва в преврата на 9 септември 1944 г. и е произведен в чин генерал-майор. Стойчев е натоварен с командването на Първа армия, която води тежки боеве срещу германците при Стражин и Страцин. Отново с Първа българска армия стига до Унгария. Българските войници обаче са отдалечени на стотици километри от родината и техният командир трябва да поддържа моралните им сили. При Драва всички го виждат как стои на първа линия, нахлупил по кавалерийски маниер накриво фуражката си, и отказва да се крие при вражески обстрел. Налага се командирът на ІІІ Украински фронт маршал Толбухин да издаде заповед, с която му се забранява да ходи по огневата линия. След 12 денонощия тежки боеве при Драва германската офанзива е отбита. Във финалното си настъпление Първа армия стига чак до град Клагенфурт, Австрия.

Обявявавайки края на бойните действия, Стойчев е носен на ръце от войниците, които вдигат дори и колата му с цялата свита в нея. На тържественото посрещане в София ген. Стойчев се обръща към Българския народ: "Връщам ти днес армията, която ми беше поверил. Връщам ти синовете – не само живите, които стоят пред тебе, а и онези, които дадоха живота си за честта на твоето име... Там, далеч от родината, оставихме техните кървави тела, но тук аз ти връщам техните безсмъртни имена."

Документалният филм за Владимир Стойчев е част от образователния проект на сдружение "Българска история" и ЗАД "Армеец" "Нашите пълководци" - документална поредица, която разказва за ключови моменти и личности от българската история. 

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК