[video]
Шестият епизод на поредицата на сдружение "Българска история" и ЗАД "Армеец" пресъздава живота на един от най-изявените български морски офицери – Димитър Добрев. Историята на българския военноморски флот е неразривно свързана с неговото име. Той е роден в Русе през 1868 г., а след Освобождението на България учи в Москва. Завърнал се в България, младежът постъпва във Военното училище. Като юнкер в него, той участва в Сръбско-българската война, а при Гургулят е командир на рота.
Бил е командир и на отдряда миноносци, торпилирали крайцера "Хамидие" по време на Балканската война. Освен в нея, Добрев участва и в Руско-японската война от 1904-1905 година. Самият той обяснява избора си да се включи в този чужд за България конфликт, заявявайки, че иска да опознае по-добре морския флот в реална военна обстановка. През 1905 г. крайцерът, на който служи като артилерийски офицер, е потопен при Цушима. Българинът оцелява и прекарва 6 месеца в японски плен.
След като се завръща в родината той отново е във флота, но пред морските офицери не се очертава бляскаво бъдеще. През 1908 г. и през 1910 г. в Народното събрание сериозно се обсъжда въпросът за закриване на целия военноморски флот. По думите на Димитър Добрев "флотът влачеше своето жалко същестуване, спъван и тормозен безсмислено от хора, които нямаха характер да го унищожат и доблестта да го оставят да се развива нормално."
Прекалено прям, борещ се срещу корупционни схеми, през 1911 г. Добрев е повишен в чин капитан ІІ ранг и е уволнен от флота по настояване на цар Фердинанд. Добрев следва право в Софийския университет, дори е избран за народен представител от листата на русофилската Прогресивнолиберална партия.
В започналата Балканска война турският флот безнаказано обстрелва българското крайбрежие, което налага Добрев да бъде върнат като командир на шестте български торпедоносеца. Но българските моряци нямат боен опит, преобладават дневните плавания, допускат се чести аварии. Тактическото взаимодействие между отделните кораби е незадоволително и се стига до там, че торпедоносецът "Храбри" се врязва в "Шумни" и двата отпадат от бойните действия. Добрев работи трескаво и за кратко време стяга дисципината на екипажите и повдига духа им. Скоро се появява случай да се докажат – разузнаването донася, че от Кюстенджа за Цариград потеглят два кораба, натоварени с въоръжение за турците. Те са охранявани от бронирания крайцер "Хамидие", който далеч превъзхожда българските торпедоносци в артилерия и бронезащита. Въпреки това, на 7 ноември 1912 г. Добрев повежда своя отряд от 4 кораба в атака.
Малко след полунощ е осъществена среща с неприятеля, а факторът на изненадата е ключов. Както описва матрос от "Дръзки": Като излязох по-късно на палубата, ясно видях със собствените си очи, че артилерийската прислуга около оръдията на "Хамидие" е по бели гащи.
"Летящи", "Смели" и "Строги" изстрелват по едно торпедо, но без да са заели най-удобна позиция. Последен се насочва "Дръзки", който почти от упор уцелва "Хамидие" в носовата част. Крайцерът получава голяма пробойна, но все пак е спасен и на буксир е закаран до Цариград. С това първата българска морска победа става факт, при това е постигната над по-силен противник.
Образователният проект "Нашите пълководци" на ЗАД "Армеец" и "Българска история" включва 10 късометражни филма. Всеки един от епизодите е посветен на много ярка историческа личност, участвала във войните в периода 1885-1944 г. (Сръбско-българска, Балканска, Междусъюзническа, Първа и Втора световна война), която е олицетворение на българския дух и героизъм. На фокус са личности, чиито имена не са така често споменавани, лицата на полузабравени пълководци, които стоят зад някои от най-съдбоносните за България битки. Целта на инициативата е да провокира интереса към родното минало и да направи учебните часове по история по-атрактивни и вълнуващи.
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК