Владимир Пелов престъпва закона за първи път през 1997 година, когато убива мъж и жена в Пловдив, при опит за обир.
Следват 2 години, в които се укрива. Задържан е едва, когато краде полицейска кола и заплашва трима униформени с пистолет, затова получава 20 години зад решетките, но заради доброто си поведение в затвора излиза предсрочно.
Докато е отпуск от затвора, кандидатства в Софийския университет, специалност Екология и е приет.
На свобода Пелов прекарва само година, след като обира златарско ателие в родния си Ботевград, където действа със съучастник. По време на бягството си от полицията, Владимир Пелов взима за заложници цяло семейство, което по-късно освобождава.
Месеци наред се крие в Балкана над Ботевград, издава го майка му – от страх да не бъде убит. През 2016 година в центъра на Ботевград Пелов застрелва двама мъже от ромски произход, но никога не е признавал, че е извършил това престъпление.
Твърди, че е невинен, затова бяга от централния софийски затвор на 2 април. В средата на май, докато се укрива от полицията, пише писмо до президента и омбудсмана, в което развива същата теза.
На 2 юни, след получен сигнал, че Пелов се укрива в изоставената сграда на старата болница в Ботевград, жандармерията провежда специализирана акция, но не го открива.
Дни по-късно Владимир Пелов намира смъртта си в Ботевград от ръката на един от най-добрите си приятели Марио Панчев-Големия, официално шампион по вдигане на тежести от лег, а неофициално – сутеньор.