Вече 34 години Бахтишен Джуджева се грижи за сина си, който е с диагноза детска церебрална парализа. Разказва, че през годините ѝ е било много трудно да полага адекватни грижи. Споделя, че като майка на дете с увреждане, знае какво иска.

Знае и какво не иска. Не иска да кандидатства всяка година, за да бъде личен асистент на детето си. Не иска да отговаря на въпроса, дали грижите ѝ тежат. Не иска да получава заплата от 230 лева и да попълва дневник, в който всеки ден да описва какво прави в часовете, в които се води на работа. 

Бахтишен разказва, че се е чувствала унизена от това, че е получавала маска, ръкавици и сабо, за да обгрижва детето си. 

Попада в националната програма и след нейното приключване се оказва, че няма право на друга помощ. Така ѝ се налага да започне работа, за да може да се грижи за сина си. Казва, че сумата която получават сега е малка, тъй като отпуснатите от държавата над 900 лева се дават на децата до 18 години.