Пушенето на лула често асоциираме с романтиката на миналото - от времето на Христофор Колумб и индианците в Централна Америка, до аристократичните кръгове на обществото през 20-ти век. От четири години у нас съществува първият клуб на лулите, събиращ всяка последна събота на месеца малка група ентусиасти, обединени от рок музиката, винтидж културата и разбира се, любовта към лулите.
Макар да се заражда в интернет форум, идеята бързо ги пренася от виртуалното пространство в бара на Кирил, или както е по-познат на всички тях - Лео.
Пушенето на лула е цял ритуал, церемония, в нея има табиет, казва Лео, който приятелски потупва по рамото Ози-другият виновник за форума на лулите.
Освен тях, в клуба срещнахме и един от най-големите майстори на лули Десислав Гечев, който пък ни разказа за историята на пушенето на лула. Въпреки, че носи аристократичен маниер и част от магията на миналото, лулата не е често срещано явление у нас. Поради тази причина Десислав рядко прави лули по поръчка, защото повечето хора си ги поръчват от чужбина или от антиквариати. В клуба на лулите срещаме и най-младия му член - 20-годишният Костадин Попов. Той споделя, че именно в бара на Лео се запалва по лулите и ясно помни първото си пушене, когато погрешка уцелва най-силния тютюн. Макар да е толкова млад, Костадин сравнява красотата на лулите с тази на различните сортове вина и в неочакваните комбинации между лулите и тютюна. Повече за клуба на лулите, вижте в репортажа на репортера Божила Симова, оператора Дамян Гяуров и монтажиста Мирослав Димов