"Още като дете исках да изкача "Камен дел" - това е върхът, който се вижда най-добре от "Княжево", където живея. "Копитото" още преди да построят кулата, не го броях като връх. Първите ученически изкачвания, които им направихме, посяха в мен желанието, че това е интересно място и аз имам работа там. След това станах зоолог и някак си това вече ме върна обратно в планината и видях, че това е моята среда." Това е запалило страстта на алпиниста Боян Петров към катеренето.

свързани

Боян Петров за книгата си "Първите седем"

На две гуми по леда

В интервю за предаването "Директно" той сподели, че в книгата си "Първите седем" дава съвети за тренировка, за подбор, за екипировка. По думите му до 2014 г. е водил класически изписани дневници - дебели, подробни, с картинки. С това е започнал да пише всичко електронно. Оказало се, че като тръгнал да събира текстовете за книгата си, вече имал 60% от нея. Връзката между тях, така че да се получи равен текст, е останалото.

"Бях написал много от нея, но зад книгата стоят 25 години катерене в земен живот", сподели още той.

Боян Петров се старае да е на високо ниво, но си признава, когато не може нещо.

"Алпинизмът е въпрос на оцеляване, на мислене, на преценяване, на взимане на точното решение в точния момент. Когато е съчетано с вътрешна и физическа сила - нещата се получават", обясни Петров.

Полюсите ще ги мисля след Осемхилядниците, заканва се той.

Специално интервю за "Директно" даде и посланикът на Пакистан в София Н. Пр. А. С. Бабар Хашми. Той сподели за планините и хората в Пакистан.

"Пакистан е красива страна. Да, погледната отгоре може да изглежда с множество планини, но долу имаме обширни и красиви равнини, син океан и безкрайни пустини. Отгоре изглежда като райско кътче, а долу го усещаш и му се радваш", сподели той.

Хората, които живеят в планините в Пакистан, не са по-различни от тези в България, разказа Н. Пр. А. С. Бабар Хашми. Според него малко по-различна е храната там.

В студиото на Димитър Абрашев гости бяха катерачът Виктор Варошкин и Атанас Михайлов.

"Екстремните спортове са начин на мислене, а след това се превръща в начин на живот. Човек винаги трябва да е способен да излиза от кутията на това разбиране и на този лайфстайл, да се поглежда отстрани, отвъд хоризонта и живота. Да не бъде кон с капаци в това направление", смята Варошки.

Той сподели, че може би не адреналинът е дрогата, а пристрастяването е към усещането и чувството да оцелееш. 

Според Михайлов екстремните спортове ти дават едно друго усещане - откъсваш се от комфортната среда, в която живееш.

Има силна тенденция за развитие на тези спортове, която може би е провокирано от медийното внимание по въпроса. Много хора биват тласнати към тези спортове, за които за някои има условия, а за други - не", добави Варошкин.