Колко струва родителският ни стремеж да дадем повече знания и умения на децата си - спорт, езикови курсове, школи, танци, конкурси и лагери? От какво е готов да се лиши българинът за да осигури повече от уроците в училище? Има ли евтин начин детето да опознава света и да се забавлява? Прочути сме ние българите, със стремежа да изучим децата, да им дадем колкото можем и два пъти отгоре, за да ги направим по-по- най- ! Езиковите курсове и спортните тренировки въобще не  подлежат на коментар като задължителна част от детството днес. Останалото – рисуване, танци, езда, китара, актьорски школи, пиано, цигулка, шах и какво ли още не, са надстройката над училищните уроци, която се чувстваме длъжни да дадем на децата си. Това е осъзнатият ни порив да създадем личности, способни да се впишат в конкуренцията на живота. Да са успешни, но и да са очарователни с допълнителни умения. Или просто да им осигурим забавление и щастие. Всичко това обаче струва много пари.  Длъжни ли са родителите да дават мило и драго за курсове, кръжоци, тренировки и лагери, с какво правят компромиси? Оправдан ли е този разход или е задължителна инвестиция в бъдещето на децата? Отговорите от студиото на Директно и от хората по улиците на София.

За всичко, което ви интересува, пишете на фейсбук страницата на предаването DirektnoONAIR