Поредният мониторингов евродоклад. Отново посочване на конкретни проблеми в съдебната система и във вътрешния ред на България.

Дали за пореден път вълната от коментари и мнения у нас по отношение на еврооценката ще отшуми бързо на принципа „всяко чудо за три дни“. Като поредната „родителска среща“, организирана от Европейския съюз, на която страната ни е порицана, но и оценена за правилните намерения и малки стъпки и така отново преминава в по-горния клас. 15 различни доклада за последните 9 години, а препоръките всеки път звучат познато и не са изненада за никого. Съответната власт ги разчита според нуждите си, съответната опозиция ги размахва според амбициите си и все така българите оглавяваме класациите за бедност, за стандарт на живот, за песимизъм. Днес ви питаме – има ли нужда България от препоръки, от насърчаване или от размахване на пръст? Ще говорим за баланса между Брюксел и София, за границата между насоките, идващи отвън и нуждите от реформи вътре в страната. За какво му е на Брюксел да ни дава насоки – защо на Европа й е нужна нашата промяна ? И най-важното – може ли наблюдението и административните реформи да бъдат катализатор за усещането на българина за истинска промяна?

Коя е най-важната препоръка и какво управляващите чуват за първи път в този доклад - анализ на топ-журналистката Ани Заркова

За всичко, което ви интересува, пишете на фейсбук-страницата на предаването DirektnoONAIR