Икономически растеж, но със задълбочаващо се неравенство между регионите у нас. Това показват изводите от изследването на ИПИ "Регионални профили: показатели за развитие".
Изпреварващият икономически растеж в няколко от по-малките области в България продължава, като постепенно делът на София в общия брутен вътрешен продукт на страната намалява. Според икономистите обаче последното е по-скоро временна тенденция, а столицата запазва водещата си позиция с 41% от брутния вътрешен продукт през 2022 г. След нея се нареждат Пловдив и Стара Загора.
И, ако досега сме свикнали Северозападът да е на дъното по икономическо развитие, области като Хасково, Силистра и Сливен все по-често застават там, подчертават експертите.
По отношение на инвестиции последни са Монтана, Хасково, Кърджали и Видин, което създава предпоставки за допълнително изоставане в икономически план.
Големи разлики се отчитат и по отношение на безработицата, която в столицата е на ниво от 1,6%, докато в области като Силистра, Видин и Монтана през 2023 г. е на нива от над 10%.
Въпреки експанзията на пазара на труда през миналата година, някои региони отчитат спад в заетостта сред населението на възраст от 20 до 64 години. В областите Враца и Ловеч, например, спадът е най-осезаем, докато Плевен и Сливен регистрират увеличение от над четири процентни пункта.
Икономистите от ИПИ поставят въпроса необходима ли е реформа на шестте региона в страната, чието разпределение играе роля за изчисляване на икономическото развитие.
Дебат по темата в студиото на "Директно" с Адриан Николов, старши икономист в Института за пазарна икономика и проф. Васил Киров от Института по социология и философия към Българската академия на науките.
Гледайте целия разговор във видеото.