Задкулисни уговорки и тънки хватки са инструментите, които са довели до развоя на събитията днес в политически план. Това заяви в ефира на предаването "Директно" политологът Милен Желев.

Вторият вот на недоверие не бе гласуван днес, поради факта, че отново не бе събран необходимият кворум, както се случи и вчера. Така гласуването бе отложено безпрецедентно за втори път - за идната сряда, 22 ноември.

„Да, това са тези тънки хватки, които се използват основно от по-опитните играчи в парламента. Напълно ефикасни са. Мисля, че е имало известно извиване на ръце от некоалиционните партньори спрямо титулярите от ПП-ДБ“, каза Желев.

По-рано днес ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС обявиха, че са постигнали съгласие от 1 март дерогацията за внос на руски петрол да отпадне. Според Желев достигнатият консенсус е странен, но е бил очакван.

„Учудващо месец март съвпада с друго събитие, а именно ротацията на премиерите. Мисля, че това са едни добре изиграни карти и добре направени сметки от страна на ГЕРБ-СДС и ДПС“, добави гостът.

Той е на мнение, че със сигурност съществуват множество задкулисни уговорки и по отношение на дерогацията.

„Смятам, че има намесен външен натиск и ние никога няма да разберем какво всъщност се е случило и на какво се дължи тази позиция днес - едните да са за едно, а другите за друго“, каза Желев.

Политологът е убеден, че през март месец може да очакваме сериозно пренареждане на позициите в кабинета.

„Според мен ще се използва по един или друг начин датата 3 март, която все още е национален празник. Идеята за 24 март ще бъде абсолютно изоставена и тази сглобка ще пререди своите позиции. Моята прогноза е на 3 март, просто защото е национален празник и ще се търси един вид национално обединение“, заяви Желев.

Освен за дерогацията, партиите заявиха, че са постигнали разбирателство и по темите за бюджета. По думи на политолога критиките към първоначално внесения проектобюджет, са били основателни и в този си вид биха повлияли негативно върху страната.

„Имаше наистина нереалистични прогнози за приходната част, които обаче биха могли да окажат негативно въздействие въобще върху външния имидж на България, който е важен за влизането в Еврозоната“, смята гостът.

Вижте целия разговор във видеото.