Войната в Израел, след нападението на палестинската групировка "Хамас", най-вероятно ще се отрази на цените на горивата, а оттам и на цените на стоките надолу по веригата. Тази прогноза направи в ефира на предаването "Директно" старши икономистът в Института за пазарна икономика Адриан Николов.

"Ние вече видяхме такива реакции в цената на суровия петрол от сутринта, в която започна контраофанзивата на Израел. Разбира се, ще видим доколко ще се разпрострат тези военни действия, колко държави ще участват в тях, тъй като в района са съсредоточени много интереси. Там са намесени Иран, САЩ, Русия, дори някои анализатори посочват, че има сериозно участие в тези събития. И съответно е възможно този конфликт първо да не е толковва кратък, колкото сме свикнали за региона, също така да е с доста по-глобални въздействия, тоест, да се окаже, че е арена на сблъсък на доста по-глобални въздействия", обясни той.

Отражението на конфликта обаче не се очаква да има по-силно въздействие у нас, отколкото войната в Украйна, убеден е Николов.

Той коментира и днешното решение на правителството за увеличаването на Минималната работна заплата на 933 лв. от 1 януари 2024 г.

"В момента виждаме за първа година въздействието въведения по препоръка на Европейската комисия Механизъм за минималната работна заплата и оттам идва това странно число 933, обикновено го закръгляме поне на 10 лв., но тъй като това са 50% от средната заплата за последните четири тримесечия, стигнахме до това число", обясни икономистът.

Според него обаче това може да доведе до много негативни ефекти, като открои посивяването на работни места като основен риск.

"Има сектори и региони, тук говорим за хотели и ресторанти, за селско стопанство, региони като Видин, Благоевград, Кюстендил, където тази заплата вече много се приближава до средната, тук вече говорим за покриване от 75-80% и най-вероятно, за да се запазят част от работните места, те просто ще минат в сивия сектор", изтъкна Николов.

Всичко това означава по-малко данъци в бюджета, тези хора няма да плащат осигуровки и на практика няма да имат защита на своя труд, а и е пречка пред икономическото развитие на тези региони, посочи още експертът пред Bulgaria ON AIR.

В ефира на "Директно" Адриан Николов представи и последното изследване на Института за пазарна икономика "Икономически центрове в България".

Според анализа страната ни е разделена на 16 икономически центъра на страната, в които живее три четвърти от населението, където е съсредоточена над 80% от стопанската активност в България.

Тези центрове обхващат общо 132 общини, в които живеят 4.8 млн. души и работят близо 2 млн. души, а произведената продукция в тях е 178 млрд. лв. през 2021 г. Преките чуждестранни инвестиции с натрупване в икономическите центрове надвишава 24 млрд. евро, което представлява 85.7% от всички чужди капитали в икономиката на страната, сочи изследването на ИПИ.

София остава лидер, следвана от Пловдив, Варна, Стара Загора, Русе и Бургас.

Кои са перифериите на тези икономически центрове и защо Северозападна България продължава да бъде с най-лоши икономически показатели - вижте целия разговор с Адриан Николов във видеото.