Пробацията е най-добрият инструмент за ресоциализация на престъпници и не би трябвало да бъде премахвана. Около тази теза се обединиха в ефира на предаването "Директно" адвокат Мариета Караджова, председателят на Асоциацията на прокурорите Владимир Николов и доц. д-р Ива Пушкарова, преподавател в Юридическия факултет към СУ „Св. Климент Охридски“.
Една от вписаните промени в предложения от ГЕРБ, ДПС и ПП-ДБ Законопроект за изменение на Наказателния кодекс, касае отпадането на пробацията в случаите на лека телесна повреда и замяната ѝ с ефективни наказания. Според експертите обаче тази промяна е ненужна.
"Лично моето мнение за пробацията е, че не е удачно да отпадне. Подценява се значението ѝ. Тя може да е едно много сериозно наказание, когато се употребява правилно и адекватно, защото предвижда съвкупност от множество ограничителни мерки, които са изчерпателно изброени в Закона. Възможността за тяхното комбиниране оказва едно сериозно поправително и превъзпитателно въздействие", смята Николов.
Експертите също така отбелязват и факта, че завишаването на наказанията няма да постигне желания ефект и не би повлияло в положителен аспект на обществото.
"В наказателното право е известно, че увеличаването на наказанията, когато това не е адекватно на процеси в цялостната престъпна среда, няма никакъв положителен ефект. Единствения ефект, който би могъл да се търси, е в това, че се изостря битовата и насилствената престъпност. Най-вероятно ще видим в бъдеще ожесточаване на този вид престъпления, а не тяхната превенция", на мнение е доц. Пушкарова.
Гостите са на мнение, че предложените промени в са прибързани и не стъпват на задълбочен анализ, а политиците отново реагират след инцидент.
"Подобни промени не трябва се случват по спешност, а да бъдат плод на една много обмислена и дълбока законодателна преценка относно тежестта на определени обществени прояви, на това доколко са засегнати определени обществени отношения и би трябвало законодателя да има стратегия и визия по тези въпроси", отбеляза Николов.
Караджова отбелязва, че отделните текстове в Наказателния закон са взаимносвързани и всички промени по него трябва да бъдат направени след качествено обзор.
"Трябва всичко да бъде направено с идея, с мисъл. За мен подобни скоростни реакции не са добро решение", подчерта тя.
Гостите коментираха и предложенията за изменения в Закона за защита от домашното насилие, според които насилие вече ще се наказва не само при брак или съжителство на семейни начала, но и при интимна връзка.
Юристи обаче неколкократно посочиха, че дефинирането на "интимна връзка" е доста размито.
"Всяка дефиниция в законодателството би трябвало да е максимално ясна и изчистена, така че за правоприлагащите органи да е лесно да подведат конкретния случай под съответно определение. Да могат да го използват практически. Това, което виждаме като предложение към момента, получава доста критики с оглед доста широките граници на това определение и неговата неяснота", коментира Николов.
Според експертите е необходимо обществото да бъде запознато с промените които се предлагат и да бъдат коректно описани причините за тях.
"Законодателят дължи най-малкото обяснение какво очаква да се промени след едни такива изменения. Ние това не сме го виждали никога в наказателното право. Никога законите за изменения на Наказателния кодекс не дават яснота какво законодателят иска да предизвика и обикновено ефектът, който ние учените намерим, е обратно на този, който законодателят е търсел, дори тогава, когато е казал какво търси", заяви доц. Пушкарова.
Вижте целия разговор във видеото.