"Градският топлинен остров" отразява термалното замърсяване, което се предизвиква от изкуствените повърхности, като бетон и асфалт, които ние създаваме, за да изградим нашите градове. Всъщност това е по-високата температура на урбанизираните територии, в сравнение с естествените такива около градовете. То е един сложен феномен и тази сложност се дължи на различните материали, от които е изграден един град, обясни доц. д-р Стелиян Димитров от Геолого-географския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" в ефира на предаването "Директно".
"Тези запечатани изкуствени повърхности имат свойството да се нагряват много повече и когато спре активното слънчево греене, започват да отдават топлината си в околната среда", допълни доц. Димитров.
По негови думи след залез слънце температурата на естествените повърхности пада много бързо, приблизително с 10 градуса, но това не се случва със запечатаните територии, при които има много високи температури и те продължават да излъчват топлинна енергия в средата, която се намират.
"Климатичните промени, които наблюдаваме в момента, наистина се случват. За последните 10 години средно годишната температура в София се е повишила с 1,5 градуса. Това е доста сериозна аномалия", коментира доц. Димитров пред Bulgaria ON AIR.
"Ако температурата продължи да се покачва, ние ще навлезем в друг тип климат и е важно да се отбележи, че инфраструктурните системи, от които зависи нашият живот са проектирани и построени за друг тип климат, който ние вече нямаме", алармира експертът.
Според него, ако продължи затоплянето, ще има и голямо въздействие върху начина ни на живот.
"Международната научна общност и правителствата на развитите държави стигат до определен консенсус какво трябва да бъде направено, за да се ограничи това затопляне до определени граници, защото ако го оставим във вида в който е температурите през 2100 година ще са с 4-5 градуса по-високи, което драстично ще промени нашия живот", завърши доц. Димитров.
Вижте видеото с целия разговор.