В речта на българските политици се открояват два проблема - единият от тях е така нареченият "брюкселски говор" – думи и изрази, които макар и да звучат категорично, за обществото биват неразбираеми. Другият е "битовата реч", пълна с цинизми и грубо отношение. Това коментира в студиото на "Директно" преподавателят по публична реч в НАТФИЗ д-р Надежда Панайотова.
Според нея това не е новост и народът е свикнал да му се говори по този начин.
Посланията и думите на политиците със сигурност достигат до избирателите, но по-важният въпрос е дали на тях им допадат, категорична е д-р Панайотова.
По думите ѝ много от днешните политици използват заучени фразеологизми и изрази, но те са дотегнали на българското общество и следователно се приемат негативно, допълни тя.
Диалектният говор в политическото пространство също е нещо характерно у нас. Имало е период, в който той е бил натрапчив, но в днешно време е станал по-приет от обществото, поясни преподавателят по публична реч. Тя обясни още, че е "важна дозировката и да не се стига до крайности", тъй като разсейва посланието и може да придобие комичен ефект.
"Заставаш ли пред публика, ти си вече модел на поведение", каза д-р Панайотова пред Bulgaria ON AIR. По нейни думи е задължително овладяването на вербалната и невербалната комуникация от страна на политическите лица.
"Характерно е за нашите ширини хората да се радват на забавните неща, които им се представят, но ситуацията никак не предполага забава", завърши експертът.
Гледайте целия разговор във видеото.