Българските институции са пасивни по отношение на значими исторически казуси за страната като този със Северна Македония и спасяването на българските евреи. Това каза в студиото на предаването "Директно" историкът проф. Христо Матанов.
Той е категоричен, че дипломацията ни трябва да бъде по-активна, особено по темата РСМ.
"Тази тишина много ми напомня едно време, което не искаме да си спомняме. В основата на българската дипломация все още стоят хора, завършили в Съветския съюз. Това е рефлекс от миналото, с който аз не искам да се примира - рефлексът да си траеш, да те отмине бурята и да си караш така, както си свикнал", коментира проф. Матанов.
Инициативна група написа остро писмо, с което призоваха държавниците да се включат в отбелязването на 80-годишнината от спасяването на българските евреи. Историци, учени, журналисти, общественици и много други написаха, че за поредна година са свидетели на „крещящото отсъствие на официални представители на Президентството, Народното събрание, Министерския съвет и Столичната община“.
"Това отсъствие създава неприятното усещане, че присъствието на имената на цар Борис III и царица Йоанна на тези плочи предизвиква притеснения за българските власти, подобни на тези, които изпитват властите в Република Северна Македония от именуването на българския клуб в Охрид на името на цар Борис III. Ако българските власти с поведението си в собствената ни държава са неспособни да покажат, че не робуват на фалшивите исторически мантри, наложени от Българската комунистическа партия и Югославската комунистическа партия за „монархофашизма“ у нас и за „българска фашистката окупация“ на Беломорска Тракия и Македония, то те нямат моралното право да реагират срещу антибългарската кампания, която се води в Република Северна Македония точно въз основа на тези фалшиви исторически клишета", се казва в писмото.
Според проф. Матанов не би трябвало да има спорове дали българските евреи да бъдат наричани спасени или оцелели.
"Ние продължаваме да спорим кой е спасил българските евреи, защото те са спасени, не говорим за оцеляване. Вярно е, че са били репресирани, вярно е, че е имало жътли звезди, давидови звезди. Но, ако никой не се беше опълчил, ако църквата, народът, народните представители, Царят, не бяха казали своята тежка дума, разбира се, че тези хора щяха да бъдат отдведени във влаковете на смъртта към Треблинка и към Аушвиц", посочи още той пред Bulgaria ON AIR.
По думите му обществото ни се дезориентира по отношение на това кой точно е отговорен за спасяването на българските евреи.
"Понеже спорим по този въпрос, и понеже няма архив, който ясно да казва този или онзи, като изключим една податка, която Израелският институт тълкува по друг начин, една податка за Цар Борис III, ние спорим, защото нямаме документ, който ясно да казава този или този. Израел е нова държава, архивът е нов, в България част от архива е относен от Съветската армия в Москва", обясни историкът.
Вижте целия разговор във видеото.