България най-накрая прие Националния антираков план, след години на чакане и пренаписване. Рамката ни прави част от европейските политики за борба с онкологичните заболявания и вече е приета от Брюксел без забележки.

По думите на Евгения Александрова, председател на Асоциацията на хората с онкологични заболявания, за плана се говори от десетки години, от много време се и работи по него. Сега предизвикателството пред България е да успее да го изпълни, категорична бе тя в ефира на предаването "Директно".

Това зависи както от държавата, така и от обществото, като е особено важно е хората да са готови да участват в скринингови кампании, а в процеса по информиране на населението ще са ангажирани и лечебните заведения, неправителствените организации, както и научните дружества, обясниха Александрова и Аркади Шарков, съветник на служебния министър на здравеопазването.

В документа са заложени четири стълба, сред които най-важният е качеството на живот, посочи още Александрова.

"Науката напредна достатъчно, за да има дълъг хоризонт на живот пациентът с онкологично заболяване и вече е важно той как живее, така че да не се връща към нов тласък на заболяването, да може да се върне в социалната си среда и да бъде един пълноценен гражданин", каза тя пред Bulgaria ON AIR. 

Четвъртият стълб обхваща немедицинските нужди на пациентите, в това число и психологическия му профил. Според Александрова България отдавна е напреднала в това отношение, а немедицинската грижа е достъпна и регулирана.

По пътя до приемането на плана у нас е имало поредица от пречки, породени от различни и комплексни причини, каза Шарков.

"Двете години и половина ковид изключително много утежниха обстановката за самите лечебни заведения, както и на здравната администрация. Когато говорим за забавяне, говорим за едно по-скоро стратегически просторно мислене, което изисква висока доза приемственост в политическите кабинети на Министерството на здравеопазването", обясни той.

Вижте целия разговор във видеото.