ОТБОРЪТ
Треньорът: Фабио Капело класира отбора, скара се с шефовете и бе заместен от Рой Ходжсън. Според противниците на това решение бившият селекционер на Швейцария е много добър, но само с посредствени отбори. Любопитното е, че поддържниците му изтъкват същия аргумент.
Ключовата фигура: Скот Паркър – една невъзпята звезда, титан в средата на терена, щитът в стратегията на Ходжсън.
Кого да гледаме: Жените си, когато наблизо е Джон Тери. Питайте Уейн Бридж защо.
СЪСТАВЪТ
Вратари: 1. Харт (Манчестър С), 13. Грийн (свободен), 23. Бътланд (Бирмингам).
Защитници: 2. Джонсън и 5. Кели (Ливърпул), 3. Коул и 6. Тери (Челси), 12. Бейнс и 18. Ягиелка (Евертън), 14. Джоунс (Манчестър Юн), 15. Лескот (Манчестър С).
Халфове: 4. Джерард, 8. Хендерсън и 19. Даунинг (Ливърпул), 7. Уолкот и 20. Окслейд-Чембърлейн (Арсенал), 11. Йънг (Манчестър Юн), 16. Милнър (Манчестър С), 17. Паркър (Тотнъм).
Нападатели: 9. Карол (Ливърпул), 10. Рууни и 22. Уелбек (Манчестър Юн), 21. Дефоу (Тотнъм).
ИСТОРИЯТА
Класираха се: с два разгрома над България (4:0, 3:0) и доста по-колеблива игра срещу Черна гора и Швейцария.
Звездният миг: В зората на цветната телевизия - единствената засега световна титла, спечелена у дома през 1966.
Най-лошият спомен: денят, в който ФИФА въведе изпълнението на дузпи при равенство в игровото време. Англичаните отпаднаха с дузпи през 1990, 1996, 1998, 2004 и 2006.
СТРАНАТА
Национално ястие: върховото постижение на английската кухня е нещо като пай от карантия. Не е чудно, че Лондон е мястото с най-добрите френски и италиански ресторанти в света.
"Наздраве" на английски: Cheers
Любимите ни англичани: Нютон. Шекспир. Джеймс Кук. Дарвин. Толкин. Джон, Пол, Джордж и Ринго. Дейвид Атънбъро. Всъщност всеки без Уейн Рууни.