Стилиян Петров: Започвам най-голямото предизвикателство

Стилиян Петров официално обяви края на активната си състезателна кариера чрез затрогващо писмо в интернет страницата на „Астън Вила”. Легендарният халф засега не коментира идеята на мениджъра Пол Ламбърт да започне работа в детско-юношеската академия на клуба, но посочва като най-голямо предизвикателство своята фондация за борба с левкемията.

На 5 юли Стан ще навърши 34 години, близо 18 от тях в професионалния футбол. Един от тримата най-добри играчи на България за последните две десетилетия, той защитава герба в над 100 мача на националния отбор.

Изпращането на Петров от признателната публика на „Астън Вила” ще стане в събота (11 май), на последния домакински двубой за сезона – срещу „Челси”, от 14:45 ч. Клубът от Бирмингам посвещава на този повод официалната програма за мача с корица: „Благодарим ти, Стан, №19”.

Обръщението на Стилиян

„Никога не съм бил личност, правеща големи изявления. Аз само съм вършил своята работа, оставайки благодарен да имам страхотни съотборници, страхотни хора около мен, и най-вече, фантастично семейство. Те бяха мощни стълбове на подкрепа, когато се нуждаех най-много от тях и най-вече през изминалата година. Към съпругата ми Паулина и синовете ми, Кристиян и Стилиян - обичам ви много и винаги ще ви обичам за вашата постоянна любов и подкрепа. Също към моите майка и баща, брат ми, майката на Паулина и хората, които бяха най-близо до мен през това време – вие знаете кои сте и обичам всички вас. Всеки ден благодаря на Бог, че ми даде възможност все още да бъда с моето семейство.

Футболът е другата голяма любов в живота ми, така че с опечалено сърце обявявам моето оттегляне от играта. Емоциите са наистина поразителни, но продължаващата подкрепа от семейство, приятели и страхотните хора, които познавам, ще улесни прехода от единствения познат за мен начин на живот.

Това, че съм готов да прегърна нови предизвикателства, ще направи процеса много по-лесен. Откакто бях диагностициран с остра левкемия през март 2012, аз започнах да разбирам и оценявам начина, по който тази болест засяга живота на толкова много хора. Мога да помагам, искам да помагам и създавайки фондация за подпомагане справянето с проблемите на хората с такава диагноза, се надявам да направя разлика. Това ще бъде моето ново предизвикателство. Ще се изправя пред него с целия ентусиазъм, енергия и напор, с които съм посрещал всяко едно предизвикателство.

Спомням си, когато бях млад играч в ЦСКА и хубавият живот беше всичко, което ме интересуваше. „Селтик” дойде за мен и аз се преместих в Глазгоу, в друга страна, в един нов свят. Не говорех езика и си мислех, че никога няма да се справя. Не познавах никого.

За щастие, срещнах хора, които ми помогнаха да преобърна живота си. Опознах страхотни съотборници, които ми показаха правилния начин - пътя, по който трябва да вървя, ако ще ставам сериозен професионалист и ще се състезавам на високо ниво. Започнах да оценявам високо възможността да работя с такова ниво професионални хора, защото това ме направи подобен на тях. В „Селтик” и „Астън Вила” имах привилегията да живея живот, в който се състезавах на високо ниво и играех играта, която обичам, подкрепян от най-страстните фенове.

Тогава се случи нещо откачено. Нещо, което мислех че е просто настинка, се оказа по-сериозно и променящо живота. Играх 90 минути за „Вила” срещу „Арсенал” на стадион „The Emirates” и се почувствах изтощен, сякаш не бях аз. Но си помислих, че не е нищо сериозно. Диагнозата на д-р Ричард Ловъл беше пълен шок.

Около 7600 души в Обединеното кралство всяка година биват диагностицирани с левкемия и около 2300 души с остра левкемия. За щастие, аз бях в състояние да взема решения много бързо и започнах моето лечение веднага. Беше необходимо. Моята левкемия сега е в ремисия и аз завърших интензивното лечение. Отсега нататък ще бъда на по-мек режим, две години на таблетки. Чувствам се късметлия. Не всеки има късмет, колкото мен.

За това трябва да благодаря на професор Дейвид Линч от болницата на University College в Лондон, неговата асистентка Тереза Макдоналд и всички медицински сестри и служители на тази прекрасна институция. Благодаря също на професор Чарли Крадок, Сандип Награ и всички медицински сестри, които се грижеха за мен в Университетската болница и в болница Queen Elizabeth в Бирмингам.

За футболния си живот винаги ще бъда изключително благодарен. За възможността, която това лудо нещо ми предостави, също се чувствам благодарен по особен начин. Това лудо нещо, някак, трогна хората и аз искам да опитам да го насоча в положителна посока. Това ще бъде най-голямото предизвикателство в моя живот.

Бих желал да благодаря на феновете на „Астън Вила”, председателя на клуба Ренди Лърнър, главния изпълнителен директор Пол Фокнър и мениджъра Пол Ламбърт, също на феновете на „Селтик”, българските фенове и любителите на футбола по цял свят, които ми помогнаха през последната година с техните невероятни прояви на подкрепа и с техните лични, разтърсващи послания. Също така бих искал да благодаря на всички треньори, под чието ръководство съм работил и на всички съотборници, с които съм играл. Обичах да играя футбол с всички вас и вие завинаги ще останете в сърцето ми. Също така - към агентите, които са ме представлявали, включително настоящите ми агенти Base Soccer. Аз продължавам напред и съм развълнуван от това. Чувствам дълбока радост в сърцето си заради това, което споделяхте с мен, не само през изминалата година, а през годините ми във футбола. Чувствах се привилегирован. Все още съм. И винаги ще бъда.”