Волейтимът: Без драми - това ни е нивото

Критиките са излишни, но е любопитно кога нашите разбраха каква е реалната разлика в класите.

08.07.2012 | 15:45
Волейтимът: Без драми - това ни е нивото
Волейтимът: Без драми - това ни е нивото

Волейболният национален тим зове да не се правят драми и анализи след поредния резултат 0:3 в Световната лига, в полуфинала срещу Полша. Имаме мач за трето място (от 17:30) срещу кубинците, които като нас получиха лекции в три гейма от САЩ и поляците. Преследваме първи бронз от комерсиалния турнир, а всъщност победа или загуба няма да променят нивото на отбора.

Треньорът Найден Найденов не вижда какви корекции да прави. „Реалността е такава и Полша е по-силен отбор. Не вярвам двете загуби да съсипят морала ни, те бяха добри уроци от двубои на най-високо ниво. Трябва да спечелим третото място, за да гледаме към олимпиадата с повече оптимизъм.”

В същия тон са играчите, начело с капитана Владо Николов, според когото „сега не е време да усложняваме ситуацията с драми и анализи, трябва да спечелим бронза за повече спокойствие и самочувствие към Лондон”.

Близнаците Братоеви са най-прями: „Поляците са на светлинни години пред нас в тази формация, превъзхождат във всеки елемент и ни трябваше чудо, да надскочим себе си поне сто пъти. Това е реалността и трябва да я приемем. Куба има слабости и е по-лесен отбор за побеждаване спрямо Полша.”

Тревожно е кога ръководители и отбор установиха каква е реалността. Дори с Матей Казийски едва минахме през олимпийското сито и Данчо Лазаров го нарече най-скъпото класиране. Ако осъзнават истината сега, си е чиста заблуда. Треньорът Найденов ни обяви фаворит в Световната лига, докато букмейкърите авансово ни писаха аутсайдер, а и специалисти не ни брояха.

Ако са премълчавали заради публиката и оборота от билети, илюзиите вероятно допринесоха за гневни изблици към края и след полуфинала – скандирания „мафия” за няколко грешни отсъждания, хвърлени предмети към реферите и противниковия тим, поради което полски медии ни наричат псевдофенове. Нищо чудно да почакаме за следващо домакинство в иначе прекрасната зала, която не успяваме да напълним за полуфинал.

В крайна сметка, похарчените 2-3 милиона държавни лева може пък да си струват сблъсъка с реалността плюс гледането на пет олимпийски мача от групата и един четвъртфинал.