Футболният свят получи демонстрация как неудържимият тим на „Барселона” да бъде победен „на нула”, когато притежава топката в 72% от времето и му бъдат направени само 11 фаула за цял мач.
Чрез щедро предоставяне на инициативата и точните блокиращи изпълнители „Челси” излъга суперотбора с 1:0 в първия полуфинал от Шампионската лига. Временният треньор на лондончани Роберто Ди Матео направи показно за Жозе Моуриньо точно преди съботното мегадерби „Барса” – „Реал” за титлата в Испания.
Постижението е удивително като своя автор. Потомък на италиански емигранти, роден в швейцарско градче на германската граница (29 май 1970, Шафхаузен). Шампион и най-добър футболист на Швейцария, отказва националния отбор заради италианско самосъзнание. Избира трудния път през “Лацио” до Скуадра адзура, играе на Евро’96 и Мондиал’98 и затваря кариерата с шест години в “Челси”. Едва прохождащ треньор, с един сезон в “МК Донс” и два в “Уест Бромич”, наскоро бе повишен от помощник в и.д. мениджър на “Челси” заради уволнението на Андре Виляш-Боаш. Странно или може би резонно, именно този хибрид от три футболни школи намери ключ срещу най-силния отбор.
Досега нямаше устойчива рецепта срещу “Барселона”. Дори когато трепваха от преса в своето поле и пускаха бърз гол, каталунците налагаха стила тик-так и постепенно довършваха уморения противник (Реал, Милан). „Челси” избра вместо да гони Михаля отвъд центъра, да е плътно прибран и готов за бърза контра.
Ди Матео смело импровизира системата 4-5-1, превръщайки офанзивния халф Лампард в трети дефанзивен до Мейрелеш и Оби Микел. Тризъбецът едновременно спираше Шави и Фабрегас и стоеше плътно пред бранителите, лишавайки Меси и компания от комбинации в зоната между средната и защитната линии. Марковите акции на „Барса” с извеждащ пас от „ничията земя” през ариергарда се отброиха на пръстите на едната ръка. Меси трябваше често да търси топката далече от вратата.
При липсата на пространство каталунците бяха принудени да опитват през фланговете, без да имат чисти крила (Иниеста и Санчес), а чрез бековете Адриано и Дани Алвеш. Там Ди Матео подходи нестандартно. Играещият традиционно отдясно суператлет Рамирес бе разменен с левичаря Хуан Мата, за да преследва Алвеш и да го издебва за контри. Така стана и голът секунди преди почивката – Рамирес проби в опразнената зона и подаде към единствения нападател Дрогба.
Експлоатиране навиците на Алвеш бе реализирано още миналия сезон от “Арсенал” с победния гол на Аршавин за 2:1, но в реванша “Барса” наложи волята си с 3:1. Сеск Фабрегас, който беше капитан на “Арсенал” в онези осминафинали и най-добре от всички в “Барса” познава сегашния противник, анализира: “Челси се върнаха към стила, който им носеше успехи. Отстъпили назад и търсейки контри с дълги топки към тарана, те са много, много опасни. Те са като мотоциклети, бързо пращат топката напред. Когато бях в Арсенал, и сега в Барселона, дори когато контролираме топката, е много трудно. Разиграваме, създаваме голови положения, изведнъж контра чрез Дрогба и гол. Те имат супер бърза контраатака”.
Резонно е на реванша (24 април) “Челси” да повтори печелившата стратегия. “Барса” ще трябва да се възстанови от съботното Ел Класико и да търси нови решения срещу английския вал, защото в Лондон треньорът Гуардиола не постигна успех с резервите Педро и Куенка. Напротив, Ди Матео показа екстра опции чрез Калу и Босингва вместо външните халфове Мата и Рамирес. При аванса от един гол дори Дрогба ще помага, като притиска опорния халф на “Барса” Серхио Бускетс.
В Лондон късметът беше срещу каталунците при гредите на Санчес в началото и Педро в края, но показателят 6 точни от общо 24 изстрела говори за дефицит на чисти положения. Съотношението на пасовете 158 точни от 209 на “Челси” срещу 754 от 814 показва, че Ди Матео май наистина е открил формула за опропастяване игровата доминация на “Барса”.