"Това беше най-откровеното и най-приятното интервю, което въобще съм давала" - с тези думи Юлияна Дончева обобщи гостуването си в предаването "Десет" на Ирина Белчева. Двете дами откроиха нещата, за които не трябва да ни пука и причините, поради които някои елементи от живота ни не заслужават сериозно, или дори никакво, внимание.
ВЪЗРАСТТА
Аз винаги съм казвала, че нашето общество е много консервативно. Много по-отворени са много страни, за които смятаме, че имат по-строги закони и правила. Оказва се, че е точно обратното. Едва сега успяваме да разбиваме всякакви митове относно възрастта. Вменява се, че е странно, ако една жена реши на определена възраст да има дете или да продължи да гради кариера. Казва се "тя вече е на възраст, защо не си остане вкъщи, да даде път на младите". Няма нищо лошо в това, но в България прекалено рано пенсионират дамите от екрана, например. Работила съм в италианската телевизия и обичам да се шегувам с това, че там водещите си оставят бастуна зад завесите и излизат на сцената. Те работят, докато могат. Това в България, за съжаление, не се случва.
ХОРСКОТО МНЕНИЕ
На мен вече не ми пука за общественото мнение, защото се оказа, че ако действително се влияех от всичко, което си мислят за мен, трябваше да имам съвсем различен от този живот, който имам в момента. И щях да сгреша, защото ако ми пукаше, нямаше да се омъжа за доста по-млад мъж, нямаше да родя в една по-зряла възраст. Нямаше да направя много смели стъпки, които по принцип обществото отрича, но аз, против общественото мнение, ги направих и се чувствам много добре.
МИНАЛОТО И БЪДЕЩЕТО
Съжалявам почти за всеки ход, който съм направила. С течение на времето започвам да мисля, че съм имала и друг избор и се опитвам да си спомня какво е продиктувало дадена моя стъпка. Много съм критична към себе си. Жалко, че не се дава втори шанс, да си поправим грешките.
С времето все повече се затвърждава усещането ми, че е грешка, че напуснах партията на Симеон Сакскобургготски. Никой не знае как ще се развият нещата и кой път е правилният. Съжалявам, защото тогава съм подходила емоционално. Ако бях по-разумен човек, щях да постъпя по различен начин. Според мен, големите грешки в живота ми са били породени от това, че в много случаи подхождам емоционално. Не съм от хората, които ще седнат и ще преценят плюсовете и минусите, ползите, както обичат много хора – първо да преценяват ползите. Когато говорим за политика, нека да кажем, че от най-удобното - това да си част от управляваща партия, да преминеш в опозиция е емоция. Няма никаква пресметливост.
Има моменти, в които още се опитвам да вярвам, че някак си нещата не винаги трябва да бъдат сметки. Мисля, че нещата трябва да бъдат с чувство, трябва да има и сърце. Още не мога да приема, че днешният свят е така меркантилен и много съжалявам, ако вървим изцяло в тази посока.
СТРАХОВЕТЕ
Това, от което най-много се страхувам, е човешката глупост, която е обхванала целия свят в момента. Тя се изразява и в атентатите, които предизвикват несигурност в целия свят. Много ме вълнува и екологията, защото ние сами, с нашата човешка глупост, стигаме до там, че можем да се унищожим. От това ме е страх. Толкова безобразно се държим с хората и животните, сеем разруха след нас и наистина се надявам следващите поколения да успеят да оправят щетите, които нанесохме на природата.
ДА ОЧАКВАШ НЕЩО В ЗАМЯНА
Вярвам, че няма ненаказано добро. Винаги ми се случва. Защо когато направиш на някого добро, без да искаш нищо в замяна, той се извръща след време, след години с някаква изключителна негативна енергия срещу теб. Нямам обяснение защо е така. Това обаче не ме възпира. Каквато и да съм, с всичките ми плюсове и минуси, аз смятам, че съм добър човек и никога в живота си, когато са ми поискали нещо, не съм отказала.
ДРАМИТЕ НА ОКОЛНИТЕ
Много е интересно, че се оплакват тези хора, които нямат чак такава нужда да се оплакват. Истински нуждаещите се хора са по-прибрани, по-дискретни. На тях трябва да обръщаме внимание, те са около нас и са много. Винаги съм казвала, че човек не може да живее щастлив и усмихнат, когато около него има нещастни хора.
ДАЛИ СИ В ЦЕНТЪРА НА СЪБИТИЯТА
Телевизията ми липсва много, но не като изява, а като начин да кажа какво ме вълнува в момента. Има неща, за които човек полудява, когато ги види на екран и не може да изкаже каква му е позицията по даден въпрос.
Аз не ползвам Facebook, за мен това не е начинът, по който да комуникирам с хората. Телевизията е начин всеки да изкаже позицията си по даден въпрос. Не обичам, когато известни хора казват, че нещо не ги интересува, не им е в областта и т.н. Всеки трябва да има позиция по всеки въпрос.
Винаги съм смятала, че именно популярните хора трябва да бъдат тези, които развяват знамето, защото те определят по някакъв начин общественото мнение. Трябва да има опозиция и сблъсъци на мнения – това в България в момента много се потиска.
ЗА ИЗЧЕРПАНИ ПРИЯТЕЛСТВА
Във времето останаха най-близките ми приятели. Наскоро говорих с големия си син и той ми каза "Мамо, какво стана? помня, когато беше депутат, телефонът ти не спираше да звъни, сега никой не те търси, само най-близките ти приятели." Това е нормално. В такъв свят вече живеем. Всеки прецезира максимално отношенията си. Човек трябва да се чувства спокоен с най-близките си хора, които вече са минали през проверката и изпитанията. Времето отсява кой да остане до теб и аз останах с най-верните ми хора.
ЧУЖДИТЕ ПЛАНОВЕ ЗА ТВОЯ ЖИВОТ
Дори в някакъв кратък момент да съм попадала под някакво чуждо влияние, след това, както се казва: "шило в торба не стои", винаги съм правила остър завой и съм поемала по своя път. Моите родители много искаха да уча счетоводство, финанси, аз казах "Не, няма да е това" и поех по своя път. За кратко удовлетворих желанието им и след това казах "край". Винаги успявам в някакъв момент да поема по своя път.
СЛАВАТА
Никога не съм се стремила към това да бъда популярна. Винаги се опитвам да бъда деен човек и когато правиш нещо, ако то има добър резултат, няма как да не попаднеш в медийния фокус. По-скоро бих се определила като енергичен и деен човек, но в никакъв случай като човек, преследващ славата. Ако това беше вярно, сега щях да се занимавам с нещо съвсем друго. Аз много неща отказах, защото съм преценила, че нещо друго е по-важно в живота ви.
Гледайте цялото гостуване на Юлияна Дончева в "Десет" в следващото видео: