Той е най-успешният български гимнастик. В кариерата си има четири олимпийски медала — един сребърен и три бронзови. Два пъти е двоен световен шампион (земя и халки) на първенствата в Гент и Анахайм през 2001г. и 2003г. Участва на шест поредни Олимпиади - от Барселона 1992г. до Лондон 2012г., като с това влиза в историята на спорта като първият гимнастик, участвал в шест Олимпийски игри. Той е Йордан Йовчев и е човекът, от когото всеки бъдещ спортист би искал да получи съвет.
Данчо Йовчев сподели цели десет съвета за успешна спортна кариера в предаването "Десет" на Ирина Белчева.
НАМЕРИ ТОЧНИЯ ТРЕНЬОР
Аз съм сменил редица треньори и всеки един е оставил нещо в мен. Наличието на сериозни кадри, които знаят как трябва да се постигне резултата и, по-скоро, имат "набито око" и знаят как да подходят спрямо индивидуалната личност и да развият качествата й, е изключително важно.
Понякога идва момент, в който с треньора трябва да се разделите, но изказвания, като "треньорът ми пречеше" и "той не ме научи" от зрели хора, е най-малкото некоректно. Може би сте се изчерпали, няма какво повече да дадете един на друг, за да сте успешни и се разделяте.
ТАЛАНТЪТ НЕ ГАРАНТИРА УСПЕХ
Талантът и работата са свързани. Ако си много отдаден на това, което искаш да постигнеш, трудолюбието, рано или късно, се отплаща. Ако си се трудил, ще има ефект. Ако не си се трудил, отново ще има ефект, но няма да е в твоя полза.
НЕ СЕ ГЛАВОЗАМАЙВАЙ
Надявам се, че орденът "Стара Планина" е отличие, което съм заслужил в спорта през годините. Винаги съм имал едно вътрешно чувство, че няма смисъл да се главозамайваш. Когато паднеш от високо, боли повече. Самочувствието и главозамайването са различни неща. Може би и аз ги бъркам понякога, но се старая да не изпадам в тези състояния.
НАУЧИ СЕ ДА ГУБИШ
Всички помним Олимпийските игри в Атина през 2004г., когато Йордан Йовчев спечели сребърен медал, като незаслужено златният му бе отнет от гръка Димостенис Тамбакос. Тогава Юри Кеки, наричан "Властелинът на пръстените", заради 15-те му златни и 7 бронзови медала от големи състезания, вдига ръката на Данчо Йовчев като победител. България трудно преживя този момент, а как го е преживял самият Йовчев?
Жестът на Юри Кеки беше изключителен. Показа, че не се страхува да каже на целия свят, не само на мен, кой е истинският победител.
С годините в спорта се научаваш да се справяш с трудностите, да се сблъскваш с най-разлчни препятствия, които трябва да преодоляваш или да заобикаляш. От тази гледна точка, не ми беше толкова трудно да приема загубата.
Загуба е, защото в историята винаги ще бъда втори. Аз се опитах да наваксам, но не се получи и никога няма да имам този златен медал. Това, че аз не взех този златен медал обаче ме направи разпознаваем. Покрай този случай се чу повече за спортната гимнастика. Чувствах повече обич от хората и съпричастност, сякаш те са били ограбени.
Поддържаме връзка, но се чуваме рядко с Димостенис Тамбакос. Между нас има една колегиалност и едно уважение един към друг. Той има гузна съвест и показва респект към мен. Да, не върна медала, но няма значение. Ние знаем възможностите си, а и знаем колко много труд всеки един е дал в името на гимнастиката, колко труден и драматичен спорт е това. Затова и много се уважаваме.
СИНИНИТЕ ПО ТЯЛОТО СА ЧАСТ ОТ ИГРАТА
Имам само две счупвания на крака, но впоследствие от силната амортизация и упражненията, които сме правили имах частични разкъсвания на бицепс, рамо. Беше ми трудно да се подготвя за последните Олимпийски игри в Лондон. Много от зрителите сигурно знаят, че силата ми беше в земната гимнастика и халките, но в квалификациите трябваше да се класирам на определено място в многобоя. Да играеш шест уреда – земя, кон, халки, прескок, успоредка и висилка, за мен беше голяма тежест. Същевременно трябваше да гоня и резултат на халки, ако вляза във финал. Сложно ми беше. С шест уреда беше изключително трудно.
Хубаво е, когато знаеш, че можеш да разчиташ на близките, на семейството. Не съм постигнал нищо сам. Винаги имаш екип и мотивация – някого, за когото да го правиш. Понякога има тежки моменти и трябва да намериш сила да излезеш и да продължиш. Когато искаш да успееш, е така. Има трудни моменти, но това е хубавата част.
ЗАПАЗИ САМООБЛАДАНИЕ
Никога не съм губил вяра. Имало е моменти, в които съм бил изгубен за точната преценка. Рядко се е случвало, но е имало моменти, в които съм си мислил, че е едно, а то е било друго. Бил изключително нервен от грешките, които съм допуснал, защото са били елементарни, а съм си позволил да ги направя, но не съм губил самообладание.
НЕ ЗАБРАВЯЙ ГОЛЯМАТА ЦЕЛ
Бил съм много горд на стълбичката. Доказвал съм, че българите не сме по-малко от всички останали. Когато много си искал да спечеиш и си се трудил и се получи, възвръща ти се вярата, че си се движил в правилната посока. Не само ти – всички хора в сянка, които всеки ден идват и се трудят за теб, да можеш ти да се реализираш. Когато ги видиш усмихнати, е нещо страхотно.
Назад във времето има неща, за които съжалявам. На Олимпийските игри в Пекин 2008, ако бях изиграл съчетанието, с което влязох на финал на квалификациите по същия начин – едно съчетание, което не ме затрудняваше по някакъв начин - може би щях да имам сребърен или бронзов медал. Аз гонех златото, но допуснах една много елементарна грешка, което се наказваше сериозно и станах осми. Сещам се за въпроса за самообладанието – тогава бях много нервен. Бях толкова гневен, че за секунда проиграх шанса, с който можех да стана дори олимпийски шампион. Не исках реванш за Олимпийските игри в Атина, а наистина можех и си дадох ясна сметка, че за следващата Олимпиада няма да имам този шанс.
Въпреки всичко, спортът не ме е ограбил. Много повече ми е дал. Това е нещо, което аз избрах и исках да се занимавам и го правех с изключително желание. Може би съм лишил от внимание и присъствие най-близките ми хора – сина ми, жена ми, родителите ми. Виждам, че и много други хора са правили същото в името на успеха, така че... смятам, че си е заслужавало.
НЕ ГУБИ ЧУВСТВО ЗА ХУМОР
Хубаво е, ако можеш да се самоиронизираш, да си правиш шега със себе си и да можеш да приемаш, когато някой си прави шеги на твой гръб.
НЕ ПОЗВОЛЯВАЙ САМОУВЕРЕНОСТТА ДА ТИ ПОПРЕЧИ
Дори да имах шанса да участвам на още една Олимпиада, нямаше да постигна нещо повече. Щях да съм участвал на още една Олимпиада и какво? Нямаше как да взимам медали и да правя призови класирания. Моментът идва и при мен дойде, беше време да спра.
Всеки приема стремежа към успех лично. Не трябва да е на всяка цена. Всеки избира пътя, по който трябва да се възстановява и всичко има последствия. Никога не съм взимал стимуланти и съм се чувствал добре. Винаги съм смятал, че ако съумееш да извоюваш медала по този правилен и честен път, той е с много по-голяма тежест, защото ти не лъжеш себе си. А и защо да взимаш стимуланти, когато задължително ще бъдеш проверен и ако бъдеш хванат... Взимаш и после трябва да връщаш...
БЪДИ ПРЕДИ ВСИЧКО ЧОВЕК
В момента участвам в много инициативи, с които се опитваме да накараме младежта да се движи, хората да са активни. Председател съм на Световния комитет „Световна купа“ Варна от 8 до 16 май тази година. Опитваме се да научим децата първо да обичат да се движат и да им покажем, че има спорт като гимнастиката и ако те лично си го изберат и родителите им могат да ги водят на гимнастика, ние им казваме къде се случва, кои са треньорите и т.н.
За тези, които правят първите си стъпки в спорта, са важни кадрите, които се занимават с тях – тези хора трябва да са достатъчно компетентни и активни, по начин, по който да накарат децата да обичат спорта. Впоследствие, всеки един, който иска да се занимава със спорт за високи постижения, трябва да намери своята собствена мотивация дълбоко в себе си, да я накара да работи и да не се поддава на отчаянието. Има върхове и спадове, но е важна финалната част и трябва да положиш всички усилия да се случи. Приветствам всички, които искат да се занимават със спорт активно, да не губят кураж и смело напред, да продължават да се трудят, ще успеят.
Гледайте цялото гостуване на Йордан Йовчев в "Десет" в следващото видео: